Успешните атаки с безпилотни самолети в Черно море, точковите ракетни удари по щабовете и базите на руските въоръжени сили в Крим и изключително разклатеното състояние на Кримския мост напоследък – всичко това е резултат от ясно планирана и подготвена операция на ВСУ за деокупация на Крим, която за пореден път убеди целия свят, че “втората армия в света”, която преди се наричаше армия на Руската федерация, не е нищо повече от мит.
През трите месеца на контранастъплението ВСУ успя да освободи само малка част от територията, но успехът или провалът на кампанията не може да се измерва само в квадратни километри – украинската армия постоянно намалява способността на Русия да води война и методично създава условия за бъдещи настъпления и никъде този напредък не е толкова очевиден, колкото в Крим.
През последните седмици украинските военни предприеха поредица от стратегически важни атаки на Кримския полуостров, които нанасят удари по снабдителните линии на руската армия в Южна Украйна и създават проблеми на руския флот в Черно море. Натрупването на тези операции в Крим отрича предишните руски опити да се твърди, че всякакви атаки срещу окупирания украински полуостров са червена линия за Кремъл.
Всъщност Крим представлява точка на максимално влияние. Точно там Украйна трябва да постигне успехи на бойното поле, за да доведе тази война до успешен край. Напредването на украинските въоръжени сили на юг и попадането на Крим в обсега на украинската артилерия създават огромен и скъпоструващ логистичен проблем за президента на държавата агресор Владимир Путин. Ситуацията за окупационната администрация на полуострова би се утежнила от пълното унищожаване на Керченския мост или постоянния контрол на огъня върху него, който Украйна бавно постига.
Според високопоставен военен служител на Съединените щати руската армия изглежда крехка. В същото време авторите обясняват, че Москва не е променила съществено тактиката си след пораженията в Киевска и Харковска област и неравномерно се е адаптирала към бойните действия, както доказват ресурсоемките атаки на Бахмут и Соледар в Донецка област. Така наречената частична мобилизация, проведена от Кремъл през есента на 2022 г., не показва никакъв успех, а окупаторите продължават да изпитват недостиг на оръжия и боеприпаси.
Също така, според статията на Джон Хербст и Даниел Фрид за ситуацията около деокупацията на Крим, сериозният натиск върху полуострова е най-бързият начин да се сложи край на войната при приемливи за Украйна условия. Киев не иска договорено прекратяване на огъня, което Москва може да използва, за да се превъоръжи и да продължи войната в по-благоприятен момент. Само подобно съкрушително поражение ще принуди Русия най-накрая да приеме Украйна като напълно суверенна държава.
Мълчанието на ръководството на руските въоръжени сили за загубите на полуострова също е “комплимент” за успехите на ВСУ в Крим. Русия предпочете да премълчи за успехите на ВСУ в Крим, защото те не бяха в състояние да устоят на масираните и последователни удари на украинската огнева мощ. Въз основа на факта, че те нямат нищо за противодействие на ракетите и дроновете, можем да съдим за изостаналостта на системите за противовъздушна отбрана или за некадърността на операторите на тези системи. Самите руски пропагандисти твърдят, че ударите се нанасят изключително срещу военни обекти, което е легитимна цел във всяка война – това се подчертава само за да се успокоят жителите на Крим, на които окупационните власти на полуострова преди няколко месеца разказваха за “невъзможността за нападения срещу Крим и неспособността на ВСУ да предприеме такава стъпка”.
Ако Киев изобщо потвърждава подобни нападения, то го прави само косвено. Но за военните наблюдатели по света е ясно: безпилотните самолети и ракетите срещу руската противовъздушна отбрана, както и нападенията срещу мостове и военни съоръжения като летища, оръжейни складове или транспортни депа, имат за цел да прекъснат пътищата за снабдяване на руските въоръжени сили.
През април тази година Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа, ясно обобщи значението на Крим за Украйна. “Погледнете картата и ще разберете, че Крим е като кинжал, забит в корема на Украйна. Докато Русия със своите войски и военновъздушни сили е върху него, той ще остане такъв. Затова без деокупация на Крим ще бъде много трудно да се възстанови икономиката. Ето защо смятам, че целта трябва да бъде освобождаването на самия полуостров”, заяви Ходжис.
Следователно последващите военни операции в Крим, които със сигурност ще продължат (и най-вероятно с нарастваща регулярност и щети), ще бъдат най-големият провал за съвременната руска армия. Сакрализациите за непристъпността на полуострова и огромната военна мощ на руските въоръжени сили бяха развенчани преди повече от няколко месеца. И ако Крим тепърва ще се превръща в място на срама за руската армия многократно, то тогава можем да кажем със сигурност, че ударът на ракетите на ВСУ по щаба на руския Черноморски флот стана финалната точка в историята на “втората армия на света”. И светът ще види такива “точки” за Русия още неведнъж.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар