През последните години ставаме свидетели за разрастването на трагични събития, аварии и кризи, засягащи населени места и хора в България. Последното от тях, преди няколко дни, беше силният порой и наводненията, които донесоха сериозни щети и жертви в общината Царево и също така засегнаха други райони в южното Черноморие. Климатичните промени, липсата на култура за застраховане и привързаността към държавата като спасител продължават да имат отрицателно въздействие върху възстановяването и намаляването на отрицателните последици.
Изменението на климата е склонно да нараства не само честотата, но и интензивността на екстремните метеорологични и климатични събития. Най-честите неблагоприятни природни явления включват наводнения, екстремни температури, урагани, горски пожари, земетресения, свлачища и засушавания. Според националната статистика, през последните години стойността на щетите, причинени от кризисни събития, включително природни бедствия, варира между 30 и 500 милиона лева годишно. Възстановителните средства са ограничени, и по-малка част от тях са обезщетения от застрахователни компании.
Наводненията са сред най-честите кризисни събития и само през 2020 година причиниха щети в размер от около 16 милиона лева. Щетите от тези събития са непредсказуеми и могат да бъдат значителни, като това може да окаже сериозен натиск върху малките бизнеси и хората, които не са се застраховали.
Въпреки това застраховането на лични имоти и собственост не е популярно в България. За тази ниска популярност има няколко причини, включително липса на сериозни просветителски кампании от страна на застрахователния сектор и ограничена роля на държавата като катализатор за решаване на проблемите на гражданите.
Каква е ролята на държавата в подобни ситуации?
В България се отделя ресурс от около 80-90 милиона лева годишно в централния бюджет под формата на резерв за неочаквани и спешни разходи. Този резерв включва средства за предотвратяване на кризисни събития и възстановяване след тях. Парите се насочват към възстановяване на щети в общинската и държавната инфраструктура, но често гражданите и бизнесите очакват да бъдат обезщетени от този резерв.
Гражданите, пострадали от бедствия, също могат да получат социална помощ от Агенцията за социално подпомагане и Министерството на труда и социалната политика:
- Тази помощ включва еднократни субсидии за покриване на разходи за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на хората и семействата, гласи чл. 16 на правилника за прилагане на Закона за социалното подпомаганея. От 1 юни 2023 година тези субсидии могат да стигнат до тройната сума на бедностната линия за съответната година, което означава до 1512 лева.
- Също така, има и помощ от фонда “Социална закрила” на МТСП, който предоставя до 2500 лева за възстановяване на повредени електроуреди. Но за да получите тази помощ, може да е необходимо малко повече време.
Въпреки тези помощи, стойността им често не е достатъчна, за да покрие значителната част от щетите. Застраховките са важен начин за компенсиране на загубите, ако имотите и собствеността са застраховани. В случай че те не са, гражданите се нуждаят от собствени средства и спестявания, за да се справят със загубите. Това обаче не е възможност за мнозинството от населението. Така че, ситуацията изглежда като загатната, където държавата трябва да подпомага както на тези, които се обръщат към нея за помощ, така и на тези, които са се застраховали, но ще платят с данъците си за малките и бавни социални плащания. Трябва да бъде активен стимул за по-голямата ангажираност на гражданите в застрахователните програми.
Вашият коментар