Преди десетина години Дунавската столица беше в топ 3 на „уикенд‑дестинациите“ на българите. Днес името „Унгария“ звучи по‑скоро като предупреждение за това как една държава може да бъде превърната в частна собственост, ако институциите заспят.
Брюксел срещу Будапеща: пари срещу правила
През декември 2024 г. Европейската комисия замрази още 6,3 млрд. евро заради „сериозни нарушения“ в обществените поръчки и контрола на конфликтите на интереси. От 1 януари 2025 г. унгарският бюджет вече трайно губи над 1 млрд. евро годишно – пари, равняващи се на половин процент от БВП.
Вместо да затегне правилата, премиерът Виктор Орбан отговори с шантаж: вето върху следващия седемгодишен бюджет на ЕС и блокада на новия пакет за помощ към Украйна. „Ще ви освободим заложниците, ако пуснете парите“, обобщава брюкселски дипломат.
Семейна икономика под чадъра на държавата
Централна фигура в схемата е зетят на премиера – Ищван Тиборц. Само за три години неговият холдинг BDPST Zrt. надхвърли оборот от 267 млрд. форинта (≈ 680 млн. евро), като основните приходи идват от „приоритетни“ държавни поръчки – лед‑хотел „Доротея“, обновяване на замъка „Гелерт“ и серия луксозни имоти по Дунав.
Приходите растат, но печалбата мистериозно пада – от 21,6 млрд. до 3,7 млрд. форинта. Одитори подозират „творческо счетоводство“, целящо да намали данъка върху печалбата.
Не по‑назад е бащата на премиера, Гьозьо Орбан. Неговата Dolomit Kőbányászati доставя чакъл за модернизацията на линията Будапеща–Белград – проект по европейската инициатива „Коридор Х“, но на… двойна цена според пазарните анализи. Вила‑шато в Хатван (6000 m²) за 45 млн. евро показва къде се стича чакълът.
Отзвуци в София
За България казусът „Орбан“ е лакмус. Ако ЕС отстъпи, посланието ще е: корупцията не пречи, стига да държиш правилния бутон за вето. Подобна логика би направила всяка антикорупционна реформа в Югоизточна Европа излишна.
Урокът от Будапеща е ясен – административният контрол не работи, когато проверяващите са приятели по лов и тенис с проверяваните. „Фидес“ изгради мрежа от доверени „частни фондации“, които управляват университети, НПО и милиарди в активи – модерен вариант на стария тоталитарен принцип „партията е държавата“.
Какво следва?
Унгарската опозиция се надява финансовият натиск да пречупи монопола на премиера преди изборите през 2026 г. Но дори Орбан да падне, мрежата от семейни фирми и „приятелски тръстове“ ще остане – с дългосрочни концесии, имоти и банки.
Затова дебатът в Брюксел е екзистенциален – остават ли еврофондовете инструмент за модернизация или се превръщат в безлихвен заем за политически клики? Отговорът засяга и София, където новият План за възстановяване тепърва тръгва.
Ако Унгария покаже, че правилата са въпрос на цена, а не на правов ред, Балканите рискуват да се върнат към мрачния виц „ЕС – добрият банкомат с лоши навици“. И обратното: финансовото изсушаване на клептократичните режими би било най‑силният урок по политическа икономия за цяла Източна Европа.
Вашият коментар