Въпреки международните санкции, изолацията и икономическия натиск, Русия продължава активно да разширява своя отбранителен капацитет. В този процес Китай играе ключова роля, като ѝ помага да заобикаля ограниченията и ѝ доставя критично важни технологии и оборудване с двойна употреба. За Кремъл войната срещу Украйна е само един етап от по-широка стратегия, която потенциално включва и пряка военна конфронтация с Европа.
След като западните държави спряха износа на модерно индустриално оборудване за Русия, Пекин бързо запълни тази празнина. Под формата на доставки за граждански цели в Русия постъпват високоточни машини, включително за производство на артилерия, бронирана техника, ракетни системи и компоненти за дронове. Доставят се също така елементи за лазерно оръжие, оптика и електроника. Значителна част от тези доставки се извършва чрез сложни мрежи от посредници, което позволява създаването на илюзия за законност и избягване на прякото нарушаване на санкциите.
Сред примерите са закупуването на високоточни машини от руски военни заводи като Верхньотуринския машиностроителен завод, Казанския завод за прецизно машиностроене, Уралския завод за железопътен транспорт и ЦНИИС „Буревестник“. Всички тези предприятия използват китайско оборудване за производството на военна техника, което позволява на Кремъл да поддържа боеспособността на армията си и да се подготвя за по-мащабна ескалация.
Реториката на Москва по отношение на Европа стана още по-агресивна след началото на инвазията в Украйна. Пропагандата постоянно изгражда образа на външен враг, всявайки страх и подготвяйки обществото за разширяване на конфликта. Китай формално декларира неутралитет, но на практика действа като стратегически партньор на Кремъл, осигурявайки технологичната му способност да води войната.
Русия вече не просто реагира на заплахи — тя целенасочено се готви за настъпление. Най-застрашени от евентуален удар са балтийските държави, Полша и Финландия. Москва се стреми да създаде сухопътен коридор до Калининград, да прекъсне веригите за доставка на западно оръжие и да засили позициите си близо до северните граници на ЕС. Това се случва на фона на засилваща се милитаризация на икономиката и промяна в обществените нагласи в Русия — войната се превръща в част от националната идеология.
Подкрепата на Китай за руската отбранителна индустрия чрез полулегални канали позволява на Кремъл да се подготвя за дългосрочен конфликт. Днес Европа е изправена пред сериозно предизвикателство: или ще приеме реалността и ще обедини усилия за сдържане на агресора, или отново ще рискува да повтори грешките от миналото. Русия не възнамерява да се спре с Украйна, а Пекин — макар и да не участва пряко във войната — играе ролята на най-важния ѝ тил.
Вашият коментар