Какви ще са последиците от отлагането на бюджета за Еврогрупата

В началото на новото правителство (избрано на 16 януари), основните теми в обществото бяха свързани със състоянието на публичните финанси, преработката на проекта за държавен бюджет, подготовката за членство в еврозоната и възможността за извънреден конвергентен доклад. Още тогава бе посочено, че тези въпроси трябва да бъдат решени в срок от 30 дни – период, в който да бъде внесен бюджет, съставена управленска програма и отчетени данни за инфлацията през януари.

Въпреки това, в последната седмица преди изтичането на този срок, се наблюдават неочаквани процеси. Парламентът е залят с левичарски законопроекти, като например регулиране на цените на храните или пълна забрана на вейповете, които изместиха други важни теми от общественото внимание. В същото време мнозинството в Народното събрание усилено работи върху избор на нови регулатори, докато въпросът за управленската програма остава в сянка. Бюджетът, вместо да бъде внесен навреме, беше отложен с една седмица, което поражда усещането, че властта изпитва трудности, а различни групи се опитват да постигнат свои цели.

Отлагането на бюджета е безспорно най-голямата новина и ключово за процеса по присъединяване към еврозоната. При ясни указания от страна на Европа за представяне на бюджет с дефицит от 3% и структурно-фискален план за следващите три години, България поиска изслушване пред Еврогрупата, но отиде на него без внесен бюджет. Това нарушава логиката на преговорите – първоначално се очакваше да бъде внесен бюджет с 3% дефицит, след което да се представят данни за инфлацията и напредък по критериите за еврозоната. Отлагането на първата стъпка води до загуба на основи в преговорите.

През януари инфлацията в България е на границата на критериите за еврозоната – 2,6% според европейската методология. Това е резултат от по-високите цени в групите жилища, енергийни ресурси и комунални услуги, които имат голямо значение за общата инфлация. Голямата инфлация в тези области се обяснява с държавните регулирани цени на енергийни ресурси и връщането на ДДС на хляба и ресторантите.

Прогнозите на Българската народна банка показват, че през 2025 г. инфлацията ще бъде много близо до допустимия ценови критерий за еврозоната. Въпреки малките отклонения, инфлацията не би трябвало да се окаже сериозна пречка за присъединяването към еврозоната. Въпреки това, фокусът върху бюджета остава изключително важен, тъй като без внесен и одобрен бюджет, процесът на преговори с Еврогрупата ще бъде сериозно затруднен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *