След началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., руската информационна активност в страните от ЕС придоби много по-рафинирана, технологична и координирана форма. Москва вече не разчита само на класическата пропаганда — днес тя комбинира традиционните медии с инструменти от ново поколение: мрежа от прокси сайтове, регионални Telegram-канали, автоматизирани ботове, използване на изкуствен интелект за създаване на съдържание и дийпфейкове, както и агенти на влияние и финансови схеми чрез офшори и криптовалути.
Основната цел не е просто популяризиране на проруски послания, а разклащане на европейския политически консенсус, подкопаване на доверието в НАТО и ЕС, намаляване на подкрепата за Украйна и изграждане в общественото съзнание на „зона на приемливост“ за връщане към нормални отношения с Русия.
Координация и стратегия
Централният щаб на информационните операции се намира в Москва. Координацията се осъществява от Управлението за мониторинг и анализ на социалните процеси към Администрацията на президента на РФ, подчинено на Сергей Кириенко. Заедно с група политтехнолози — Андрей Ткаченко, Александър Асафов и Олег Габа — се определят медийните приоритети за публикации в западното пространство. Три пъти седмично се изготвят аналитични сводки под името „Нови региони в дневния ред“.
Работата не е хаотична — напротив, тя е системно организирана. Кремъл прокарва ключови тези като: „санкциите вредят повече на ЕС, отколкото на Русия“, „реалистичният диалог с Москва е необходим за сигурността на Европа“, „подкрепата за Украйна удължава войната“.
Всяка седмица Администрацията на президента формира медиен план с пет основни теми, които задават тона на публичния дебат — от „новите региони“ и мирните преговори до критика на украинските власти и „загубата на интерес от страна на Запада“.
След това тези теми се разработват от големите държавни медии — „Россия Сегодня“, ВГТРК, „Газпром-Медиа“, „Звезда“. Създаденото в Русия съдържание се адаптира за европейската публика, където посланията за „умора от войната“ или „неефективността на санкциите“ звучат по-умерено. За разпространение на такива наративи Москва активно използва дийпфейкове, сайтове-клонинги, купуване на лоялни медии и „експерти“, мрежи като Portal Kombat / Pravda Network, както и сътрудничество с популистки и крайно десни партии в Европа.
Молдова като изпитателен полигон
Пример за практическото прилагане на тези технологии бяха парламентарните избори в Молдова на 28 септември 2025 г. По данни на Bloomberg, Москва е разработила операция за намеса, насочена към отслабване на проевропейската партия PAS.
Сред използваните методи — купуване на гласове, фалшиви компромати, масови кампании за дезинформация в социалните мрежи, както и вербуване на младежи и криминални групи за провокации.
Ръководството е осъществявано от структури, подчинени на Кириенко — като АНО „Диалог“, „Фонд Евразия“ (свързан с Илан Шор) и „Институт за руската диаспора“. Финансирането е преминавало през „Промсвязбанк“ и „Агропромбанк“.
Целта не е била да убеди избирателите, а да ги обърка: да се намали активността на проевропейските гласоподаватели и да се мобилизира проруският електорат. Въпреки големите ресурси, Москва претърпява неуспех — Кишинев запазва европейския си курс.
Политически ретранслатори на Кремъл
Кремъл активно използва мрежа от симпатизанти и популисти в страните от ЕС, които — съзнателно или не — препредават неговите послания. Такива политици, журналисти и експерти създават илюзия за „алтернативна гледна точка“, легитимирайки проруски позиции като част от демократичния дебат.
Особена роля имат бивши високопоставени личности, като Ангела Меркел, чиито изказвания Москва често цитира, за да оправдае собствената си политика. Нейните думи за „липса на грешки“ в енергийната стратегия и за „реалистичен компромис“ по Минските споразумения се използват активно от руските медии.
Около официалните говорители действа широка мрежа от „агенти на влияние“ — аналитични центрове, блогъри, бивши разузнавачи. Тяхната задача е да разпространяват подготвено съдържание и да осигуряват финансова и юридическа подкрепа на информационните кампании.
Сред публичните лица на руската пропаганда са американците Rick Sanchez, Jackson Hinkle, Tara Reade, както и бившият военен William Scott Ritter, който редовно се появява в ефира на RT. Кремъл също така кани западни експерти да участват във форуми като „Валдайския клуб“, за да създава видимост за „плурализъм на мненията“.
Информационната мрежа в Европа
Руските медийни проксита обхващат почти всички държави от ЕС. В Германия действат „Anti-Spiegel“ и „Гласът на Германия“, във Франция — „Le Courrier de Russie“ и „La Pensée Russe“, в Полша — „Myśl Polska“, „Sputnik Polska“ и „Niezależny Dziennik Polityczny“.
В Унгария, където правителството на Виктор Орбан до голяма степен синхронизира информационната си политика с Кремъл, функционират десетки медии, които разпространяват послания за „умора от войната“ и „необходимост от мир с Москва“. Чрез държавни грантове, фондация „Бетлен Габор“ и банката OTP се поддържа цяла мрежа от лоялни медии, насочени не само към вътрешната, но и към европейската аудитория.
Цифрови инструменти и пропаганда чрез изкуствен интелект
Основното бойно поле днес са социалните мрежи. Кремълските ферми за ботове, автоматизирани акаунти и изкуствено създадени дискусии в X, TikTok, Telegram или Facebook създават илюзия за масова подкрепа на определени позиции.
През 2025 г. се появяват над 300 сайта, маскирани като местни медии в САЩ, Канада, Германия и Франция. Те са част от мрежата CopyCop (Storm-1516) — система за генериране на фалшиво съдържание, базирана на собствени AI модели (Llama 3). Един от координаторите ѝ е Джон Марк Дуган, американски дезертьор, който от 2016 г. живее в Москва.
Тези сайтове публикуват измислени „разследвания“, подкопаващи доверието към правителствата и избирателните системи на западните страни. Ефектът от такива операции често се сравнява с последиците от кибератаки или саботажи на критична инфраструктура.
Показателен пример е проектът Portal Kombat / Pravda Network, разкрит от френската агенция VIGINUM през 2024 г.: стотици сайтове-клонинги, автоматизирани публикации в Telegram и X, локализация на съдържанието на европейски езици — един цялостен инструмент на информационната война, който продължава да функционира и през 2025 г.
Финансиране на пропагандната машина
Русия харчи милиарди за информационни операции. Ако през 2019 г. държавните медии са получавали над 1,3 млрд евро, след 2022 г. тези бюджети са се удвоили.
Общите разходи за пропаганда през 2025 г. се оценяват на 2–2,5 млрд евро, а до 2028 г. се планира увеличаването им до 3 млрд евро годишно. Част от средствата идват от тайните пера на бюджета на Министерството на отбраната на РФ, които надхвърлят 140 млрд евро.
Прехвърлянията се осъществяват чрез сложна система — офшорни зони, криптовалути (Bitcoin, Tether, Monero), „миксъри“ за анонимизиране на транзакциите, балкански обменни кантори. Чрез тези канали се финансират лоялни медии, блогъри, реклама в социалните мрежи и прокси ресурси в Европа.
Тези операции многократно са били обект на разследвания от Европол и OFAC (САЩ), които документират финансирането на кампании за влияние от страна на санкционирани структури, свързани с ГРУ и СВР на Русия.
Вашият коментар