На 1 декември 1347 г. българският цар Иван Александър сключва един от най-обсъжданите бракове в средновековната ни история – този с красивата и образована еврейка Сара, която след приемането на християнството получава името Теодора. Този съюз не само разтърсва царския двор, но и оставя дълбок отпечатък върху политическия и културния живот на Втората българска държава.
След смъртта на първите му синове Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.), Иван Александър присъжда областта Видин на третия си син Иван Срацимир. Царят се развежда със съпругата си Теодора Басараб и се жени за търновска еврейка, покръстена като Теодора II. Нейният син Иван Шишман, роден по време на царуването на Иван Александър, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван Срацимир.
Макар първата жена на царя да е почетена и изпратена в манастир, решението предизвиква недоволство сред болярите и духовенството. Разводите сред владетелите са рядкост, а произходът на Сара допълнително усилва напрежението.
Сара произхожда от заможно еврейско семейство в Търновград и е описана като жена с изключителна красота, обаяние и интелект. След сватбата тя приема православната вяра и новото си име, превръщайки се в една от най-влиятелните царици на средновековна България. Въпреки липсата на исторически извори, които да потвърдят името ѝ преди покръстването, народните предания я наричат Сара.
Бракът между Иван Александър и Сара става повод за интриги и слухове във византийските и българските хроники. Произходът ѝ и бързото издигане до най-високия ранг в двора провокират критики, но въпреки това царица Теодора успява да си изгради стабилна позиция и сериозно влияние. Тя става майка на няколко деца, сред които и бъдещия цар Иван Шишман, който наследява престола през 1371 г. Това допринася за разделението в династията между потомците на първата и втората царица – разрив, който по-късно отслабва държавата в критични за нея години.
Царица Теодора е запомнена като активна покровителка на книжнината, манастирите и духовния живот. Подкрепя създаването на редица ръкописи, включително произведения, свързани с Търновската книжовна школа, която преживява разцвет по време на управлението на Иван Александър. Приемането на православието от страна на Сара-Теодора е подчертано от хронистите като пример за искрено обръщане във вярата.
Бракът оставя дълбоки следи върху развитието на България:
Династически разлом: Синовете на царя от двата брака съжителстват трудно в политическата система. След смъртта на Иван Александър България фактически се разделя между Иван Шишман (Търновско царство) и Иван Срацимир (Видинско царство).
Влияние върху обществото: Съюзът подсилва позициите на еврейската общност в Търново, която през XIV век играе важна роля в търговията, занаята и финансовия живот на столицата.
Културен разцвет: Управлението на Иван Александър, заедно с подкрепата на Теодора, води до създаването на едни от най-значимите средновековни ръкописи, сред които Лондонското и Ватиканското Четвероевангелие.
Вашият коментар