Напоследък в световното информационно пространство активно се разпространяват съобщения за евентуален трансфер на балистични ракети от Иран за Русия. Тази тема предизвика значителен отзвук и загриженост, особено в контекста на продължаващата война в Украйна. Въпреки многобройните изявления и съобщения обаче ситуацията остава неясна, а достоверността на информацията е под въпрос. Нека разгледаме по-отблизо всички аспекти на този проблем и да се опитаме да разберем дали такава заплаха наистина съществува и какви последици може да има тя за Украйна и световната общност.
Водещите световни медии, като Ройтерс, Блумбърг и Уолстрийт Джърнъл, активно отразяват тази тема от няколко седмици насам. Техните заглавия варират от предпазливи предположения до по-категорични изявления. Ройтерс, например, съобщава за вероятността от трансфер на ракети „тази седмица“, докато Блумбърг твърди, че доставките ще се осъществят „през следващите няколко дни“. Броят на въпросните ракети също варира – от 200 до 400.
Това разминаване в данните може да е показателно за няколко фактора. На първо място, то може да е резултат от информационна кампания, целяща да провери реакцията на международната общност. На второ място, то може да показва трудността за получаване на точна информация в условията на секретност, която заобикаля подобни сделки. Трето, не може да се изключи възможността за умишлено разпространение на дезинформация от различни заинтересовани страни.
Официални лица и служители на разузнаването от различни държави също се изказват по този въпрос, но техните изявления често са противоречиви. Уилям Бърнс, директор на ЦРУ, не потвърди прехвърлянето на балистични ракети, но отбеляза задълбочаващото се сътрудничество между Русия и Иран. Тази предпазлива позиция може да означава липса на неопровержими доказателства или нежелание да се разкрие цялата налична информация. Ричард Мур, ръководител на британската разузнавателна агенция MI6, също не предостави пряко потвърждение, но подчерта трудността да се прикрие подобно събитие. Това е важно наблюдение, което подчертава, че прехвърлянето на стотици балистични ракети не е операция, която може лесно да бъде скрита от зорките очи на разузнавателните агенции и системите за сателитно наблюдение.
От своя страна иранската страна активно отрича всички обвинения. Иранското външно министерство и представителят на страната в ООН категорично отричат информацията за прехвърляне на балистични ракети. Заслужава да се отбележи обаче, че подобна реакция се наблюдаваше и по отношение на доставката на безпилотни летателни апарати „Шахед“ в началните етапи на използването им от Русия. Интересен е коментарът на член на иранската парламентарна комисия по национална сигурност и външна политика, който, запитан за евентуални санкции, всъщност потвърди факта на трансфера, като заяви: „Даваме ракети на тези, на онези, а защо не и на Русия? Ние им даваме ракети и безпилотни самолети, а те ни дават соя и царевица.“ Това изявление, макар и да не е официална правителствена позиция, може да показва реалността на подобни трансфери или поне готовността на Иран да предприеме такава стъпка.
Важно е да се отбележи, че на този етап няма преки доказателства за доставка на ирански балистични оръжия в Русия. Логистиката на такъв трансфер повдига много въпроси. Практически е невъзможно да се прикрие транспортирането на 200 или повече балистични ракети. Това би изисквало множество кораби или множество въздушни превози, които неизбежно биха привлекли вниманието на разузнавателните служби и системите за проследяване.
Възможните маршрути за доставка също са ограничени. Най-вероятен изглежда морският маршрут през Каспийско море, но той също е обект на наблюдение. Въздушният транспорт, макар и по-бърз, е по-рисков от гледна точка на откриването. Сухопътният маршрут през трети страни също е труден за осъществяване, без да привлече внимание.
Опитът с предишни доставки на оръжие за Русия, особено на корейски боеприпаси, показва, че от получаването до първата оперативна употреба може да мине около месец. Въпреки това, като се има предвид, че иранските ракети вероятно вече са готови за бойни действия, Русия би могла да ги използва много по-рано, особено като се има предвид желанието ѝ да увеличи максимално щетите върху украинската инфраструктура преди зимата. Ако приемем, че доставките наистина са осъществени или ще бъдат осъществени скоро, това би могло значително да промени характера на бойните действия в Украйна. Балистичните ракети, особено ако са системи със среден обсег на действие, биха могли да представляват сериозна заплаха за критичната инфраструктура, военните съоръжения и населените места в цяла Украйна.
Неотдавнашните доклади на длъжностни лица от Европейския съюз придават допълнителна тежест на спекулациите относно реалността на доставките. Говорителят на ЕС Петер Стано заяви, че съюзниците са получили разузнавателни данни, потвърждаващи доставката на балистични ракети от Иран за Русия, и информацията е „достоверна“. Той заяви също, че ако информацията се потвърди, срещу Техеран може да бъдат наложени нови санкции.
Според Асошиейтед прес САЩ вече са информирали съюзниците си за прехвърлянето на ирански балистични ракети с малък обсег на Русия, въпреки че няма официално потвърждение от Белия дом. Ройтерс, позовавайки се на свои източници, съобщава, че руските военни в Иран се обучават да използват тактически ракетни системи с малък обсег Fath-360.
Fath-360 е иранска балистична ракета с малък обсег на действие, която може да поразява цели на разстояние до 120 км с точност до 5 метра. Теглото на бойната ѝ глава е около 150 килограма. Въпреки че тази система не може да достигне дълбоко в тила на Украйна, тя е в състояние да нанесе значителни щети на фронтовите райони и военните съоръжения. Експертите предупреждават, че това може да е само първата стъпка. Съществува вероятност в бъдеще Русия да получи от Иран балистични ракети с голям обсег, способни да достигат цели на разстояние 700-1000 километра. Това би застрашило не само източните райони на Украйна, но и западните градове като Лвов и Ивано-Франковск, както и районите, граничещи с Полша.
Независимо дали прехвърлянето на ракетите е осъществено на този етап, самата възможност за подобно събитие изисква незабавна реакция от страна на международната общност. Западът трябва да укрепи системите за противовъздушна отбрана на Украйна възможно най-скоро. Санкциите срещу Иран, макар и да са важен инструмент за дипломатически натиск, няма да могат да спрат ракета, която вече е на въоръжение в Русия и може да бъде използвана срещу украински цивилни граждани или „случайно“ да се отклони към гранични държави.
Украйна и нейните партньори трябва да засилят разузнавателните дейности, за да получат точна информация за доставките и потенциалната употреба на ирански ракети. Ускоряване на доставката на модерни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, способни да прихващат балистични ракети. В дългосрочен план тази ситуация би могла да бъде катализатор за преразглеждане на глобалните механизми за контрол на разпространението на ракетни технологии и за укрепване на международния режим за неразпространение на оръжия за масово унищожение. Тя също така подчертава необходимостта от разработване на нови подходи към регионалната сигурност в Близкия изток и Източна Европа.
Така за Русия въпросът за иранските балистични ракети далеч надхвърля двустранните отношения между тези страни и се превръща в глобален проблем, който изисква всеобхватен и координиран подход от страна на цялата международна общност.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар