Повече от петнадесет години унгарският министър-председател Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ последователно ограничават свободата на словото в страната. Още от началото на 2010-те години властта изгради контролирана система за управление на медиите чрез създаването на формално независим национален медиен регулатор. Този орган постепенно изтласкваше независимата журналистика с методи, напомнящи по-скоро „тиха“ цензура, отколкото открити забрани: натиск върху редактори, финансово стимулиране на лоялни журналисти, дискредитиране на независими издания. В крайна сметка свободната преса бе заменена от централизирана политическа пропаганда.
През 2017 г. „Фидес“ въведе закона за „чуждестранното финансиране“, насочен срещу неправителствени организации и медии, получаващи средства от чужбина. Документът предизвика остра критика от Европейската комисия и бе признат за незаконен от Съда на ЕС.
Към началото на 2022 г. медийното пространство на Унгария вече се намираше под контрола на властта в 80–90%. Тази монополна структура се координира от Антал Роган, известен като „сивия кардинал“ и „унгарския Гьобелс“. Пропагандното съдържание обхваща няколко основни направления:
- препредаване на кремълски наративи за войната в Украйна и обвинения към Запада в „нарушаване на руските интереси“;
- подкопаване на подкрепата за антируски санкции, с акцент върху „вредата“ им за Централна Европа;
- нагнетяване на мигрантската тема като заплаха за националната идентичност;
- анти-ЛГБТ реторика и защита на т.нар. „традиционни ценности“ в духа на унгарско-руски съюз.
Преход към онлайн офанзива
През 2025 г. правителството осъзна стратегическата тежест на дигиталното пространство и реши да засили влиянието си и там. През януари „Фидес“ създаде неофициална „цифрова група“ за работа в социалните мрежи и онлайн платформите. Нейната мисия — да осигури информационно превъзходство на парламентарните избори през 2026 г. чрез дискредитиране на опозицията и засилване на правителственото присъствие в интернет.
Тактиката включва използване на съвременни инструменти за манипулация, включително дипфейкове, армии от ботове за мигновено разпространение на „правилните“ послания и дискредитиране на алтернативни гледни точки.
Основните цели на групата до януари 2026 г. са:
- изграждане на про-правителствена онлайн общност;
- неутрализиране на популярността на опозиционната партия „Тиса“;
- мобилизиране на избирателите чрез антиукраински кампании, включително дискредитиране на опоненти чрез обвинения във връзки с украинските специални служби.
Антиукраинският вектор
В края на май 2025 г. Орбан публично заяви за предполагаем ръст на киберпрестъпността от страна на Украйна, като назова щети за унгарските семейства в размер на 8 млрд. форинта годишно. Той съобщи за разкриването на мрежа от 19 лица, свързани с „украинската организирана престъпност“, представяйки правителството като защитник на гражданите в цифровото пространство.
През юни 2025 г. бившият говорител на Орбан, известният пропагандист Александър Сенткираи, публикува във Facebook постановъчно видео, в което украинската страна е изобразена като източник на наркотици, трафик на хора и органи в случай на членство на Украйна в ЕС. Поради очевидната му нагласеност видеото предизвика политически скандал.
Будапеща активно използва и международни доклади. Властта планира да се позове на доклад на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, обвиняващ Киев в злоупотреби при мобилизацията, за обсъждане в Европейския парламент през есента на 2025 г. Основният случай ще бъде смъртта на украински гражданин от унгарски произход — Й. Шебещиен.
Нови инструменти за натиск
През есента на 2025 г. се очаква премиерата на филм, целящ да подрони унгарско-украинските отношения, представяйки украински дипломати като участници в контрабандни схеми. Междувременно парламентът подготвя приемането на „Закона за публичната прозрачност“, който ще позволи още по-строги санкции срещу медии и НПО с чуждестранно финансиране. Въпреки протестите, правителството е твърдо решено да приеме документа.
Стратегия вместо реформи
Информационните кампании и дигиталните спецоперации се превърнаха в един от основните инструменти за запазване на властта на Орбан. Значителни финансови ресурси се насочват не към подобряване на социално-икономическата ситуация, а към манипулиране на общественото мнение и поддържане на антиукраинската реторика. Тази линия укрепва електоралната база, но не решава ключовите проблеми на унгарците в реалния живот.
Вашият коментар