Група водещи икономисти отправиха отворена петиция до председателя на Народното събрание, премиера и президента, настоявайки България да не забавя подаването на заявление до Европейската комисия и Европейската централна банка за извънреден доклад относно готовността на страната за приемане на еврото.
„Изразяваме дълбоката си загриженост за икономическото и финансовото бъдеще на България. Всяко отлагане на искането за извънреден Конвергентен доклад ще доведе до неопределено забавяне на присъединяването ни към еврозоната. Подобно решение излага гражданите, бизнеса и инвеститорите на сериозни икономически и финансови рискове“, се подчертава в документа, публикуван на 31 януари.
Петицията е инициирана от икономистите Бисер Манолов, Борис Петров, Евгений Кънев, Юлиан Войнов, Георги Ганев, Красен Станчев, Тихомир Безлов и други. До момента тя е получила подкрепата на над 1900 души.
Според експертите, ако не се предприемат спешни стъпки за присъединяване към еврозоната, съществува значителен риск от нарастване на социалното напрежение и усилване на политическата популистка реторика. Това би могло да отслаби фискалната дисциплина и да постави под натиск все още неукрепналите независими регулаторни и съдебни институции.
Икономистите предупреждават за „реална опасност от бъдещо политическо решение за премахване на фиксирания валутен курс между лева и еврото“, което би застрашило съществуването на валутния борд и би създало сериозна нестабилност в паричната и социалната система на страната.
На този фон, финансовият министър Теменужка Петкова заяви в Народното събрание, че правителството няма да подава искане за извънреден доклад, докато не бъдат изпълнени всички критерии за членство в еврозоната. Данните за инфлацията към декември 2024 г. сочат средногодишно ниво от 2.6%, което е с 0.1 процентен пункт над допустимия праг. Привържениците на приемането на еврото обаче посочват, че Европейската комисия и Европейската централна банка имат възможност да изключат от изчисленията страните с най-ниска инфлация, което би позволило на България да изпълни този критерий.
Същевременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и министър Петкова изразиха опасения, че бюджетният дефицит също може да се окаже пречка за приемането на еврото. Борисов обвини бившия финансов министър Асен Василев, че е представил нереалистичен бюджет, въпреки че той не заема този пост от март 2024 г. Лидерът на ГЕРБ настоя Министерството на финансите да разкрие какви разходи, дължими за 2024 г., са били прехвърлени за 2025 г., за да бъде отчетен бюджетен дефицит от 3% от БВП на касова основа.
В заключение икономистите предупреждават, че забавянето на извънредния доклад, съчетано с нарастваща политическа несигурност, може да доведе до тежки последици за макроикономическата и социалната стабилност. Те сравняват подобно развитие с икономическите кризи, предизвикани от мораториума върху външния дълг през 1990 г. и колапса на финансовата система през 1996-1997 г., когато хиперинфлацията обезцени доходите и спестяванията на цели поколения.
„България няма нужда от опасни социални експерименти, а от решителни стъпки, които да възвърнат доверието на инвеститорите и да стабилизират икономиката. Настояваме за фискална и финансова отговорност от страна на управляващите и парламентарните партии. Призоваваме за приемане на реалистичен държавен бюджет с дефицит до 3%, както и за преразглеждане на разходните ангажименти, особено тези за публичния сектор. Искането за извънреден Конвергентен доклад трябва да бъде подадено до Европейската комисия не по-късно от края на февруари“, се казва в заключение на петицията.
Вашият коментар