Докато световните сили се конкурират за влияние в Африка, Русия се позиционира като алтернатива на западните партньорства. Въпреки това, предвид настоящите икономически затруднения на Русия, реториката на Кремъл не съответства на реалността. С оглед на геополитическите промени и нарастващото икономическо напрежение заради войната с Украйна, Русия вероятно ще бъде неспособна да направи значителни инвестиции в африканските икономики в обозримо бъдеще.
Агресивните действия на Русия в Украйна изтощават бюджета й, принуждавайки Москва да разчита силно на богатствата на олигарсите и „сиви схеми“ за поддържане на икономиката си. Изображението на Русия, което Путин се опитва да създаде като „бастион срещу неоколониализма“, е в противоречие с експлоататорските практики на самата Москва в Африка. Вместо да предоставя помощ за развитие или справедливи търговски възможности, Русия извлича ресурси с минимална полза за държавите-домакини. Това експлоатиране оставя африканските страни с неадекватни печалби, като задълбочава проблеми като глад и бедност.
В действителност, обещанията на Русия към Африка са насочени към укрепване на нейната собствена икономика, а не на африканската. С намаляващите ресурси от традиционните търговски партньори, Москва сега гледа на Африка като на доходоносен, но експлоатиран пазар за руски стоки. Но без значителни дългосрочни инвестиции или подкрепа за инфраструктурата африканските страни остават все по-уязвими. Краткосрочните икономически ангажименти на Кремъл облагодетелстват руския бюджет за сметка на африканското развитие, докато международната общност разглежда мотивите на Русия като коварно продължение на колониализма под различно прикритие.
Вашият коментар