Инцидентът с повреждането на подводния оптичен кабел между балтийските държави и Скандинавия отново извади на преден план един от ключовите проблеми на съвременната европейска сигурност — трудността при ясното приписване на отговорност в условията на хибридни заплахи. Балтийско море все повече се превръща в пространство на „сивата зона“, където границата между случайност, небрежност и умишлен саботаж умишлено се размива.
Формално към момента няма доказателства, че инцидентът край Лиепая е резултат от целенасочени действия на Русия. Повтаряемостта на подобни случаи в региона обаче създава различно ниво на възприятие. Повреждането на газопровода Balticconnector, инцидентът с енергийния кабел Estlink 2, както и задържането във Финландия на кораба Fitburg по подозрение за аналогични действия — всички тези случаи имат кумулативен ефект, който не може да бъде пренебрегнат.
Особено показателни са инцидентите, свързани със съдове от т.нар. руски „сенчест флот“. Танкерът Eagle S, чийто екипаж беше обвинен в повреждане на кабела Estlink 2, демонстрира как на пръв поглед цивилни кораби могат да бъдат използвани като инструмент за прикрит натиск. Подобни действия позволяват нанасяне на щети върху критична инфраструктура без формално преминаване към открита конфронтация.
Именно в това се състои стратегията на хибридната война: създаване на постоянен фон на нестабилност, тестване на реакциите на правителства и съюзници, подкопаване на доверието на гражданите в способността на държавата да гарантира сигурността. В същото време правната неяснота затруднява прилагането на механизмите на международното право и на колективния отговор от страна на НАТО и ЕС.
Стартирането на мисията „Балтийски страж“ показва, че съюзниците осъзнават мащаба на проблема. Самото патрулиране обаче не решава ключовия въпрос — бързото и убедително установяване на отговорността. Без това всяка реакция рискува да бъде закъсняла или политически уязвима.
Предизвикателството пред Европа е да съчетае сдържаността с решителността. Прекомерната предпазливост може да насърчи нови инциденти, докато прибързаните обвинения биха подкопали доверието в правните механизми. Изходът се крие в задълбочаването на сътрудничеството: съвместни разследвания, обмен на разузнавателна информация и уеднаквяване на стандартите за защита на инфраструктурата.
Днес Балтийско море е тестов полигон за цяла Европа. Начинът, по който ЕС и НАТО ще се научат да реагират на хибридните заплахи тук, ще определи способността им да защитават критичната инфраструктура и в други региони на континента.
Вашият коментар