На 23 февруари 2026 г. по време на Киевския международен форум за киберустойчивост ръководителят на Националната дирекция за киберсигурност на Румъния Дан Чимпян заяви, че неотдавнашните атаки срещу критичната инфраструктура на страната са част от мащабна хибридна операция на Русия, насочена към вътрешна дестабилизация.
Става дума не за изолирани инциденти, а за системна кампания със стратегическо значение както за Букурещ, така и за цяла Европа.
Удари срещу водоснабдяване, енергетика и нефтопроводи
През последните месеци Румъния стана обект на серия кибератаки с използване на програми тип ransomware, които блокират системите и изискват откуп.
Сред засегнатите цели са:
- националната агенция по водните ресурси
- операторът на нефтопроводи
- един от най-големите въглищни енергийни комплекси в страната
Експерти по киберсигурност смятат, че атаките са били координирани и насочени към тестване на устойчивостта на енергийната система в периоди на пиково зимно натоварване.
Отговорност за атаките поеха рускоезичните хакерски групи Quilin и Gentlemen.
Защо именно Румъния?
Румъния има стратегическо значение като член на НАТО и Европейски съюз, както и като държава от Черноморския регион, която активно подкрепя Украйна — политически, хуманитарно и логистично.
Според анализатори повечето атаки съвпадат по време с важни политически решения, свързани с подкрепата за Киев. Това подсказва опит за влияние върху вътрешния дневен ред на страната и за отслабване на позицията ѝ по отношение на помощта за Украйна.
Така кибероперациите имат не само техническо, но и ясно политическо измерение.
Хибридна агресия от нов тип
Чрез атаки срещу системите за управление на обекти от критичната инфраструктура руските служби преследват няколко цели:
- да изведат обекти от строя при пикови натоварвания
- да проверят нивото на киберзащита
- да причинят икономически щети
- да създадат социално напрежение
Особено тревожно е, че за подобни операции Москва все по-често използва криминални групировки, работещи с ransomware. Формално това са престъпни структури, но на практика действията им съвпадат с геополитическите интереси на Кремъл.
Експерти подчертават, че тази практика размива границата между организирана киберпрестъпност и държавно спонсориран тероризъм в дигиталното пространство.
Рискове за цяла Европа
Атаките срещу критична инфраструктура не са само въпрос на финансови загуби. Нарушаването на работата на енергийни системи, водоснабдяване или транспорт може да има преки последици за сигурността на гражданите.
За Европа това е сигнал за:
- уязвимостта на енергийните мрежи през зимата
- риска от верижни сривове в трансграничната инфраструктура
- използването на киберпространството като инструмент за политически натиск
Чрез поръчкови атаки срещу обекти от критичната инфраструктура Кремъл се стреми да създаде локални кризи, които да накарат европейските столици да се фокусират върху вътрешни проблеми — за сметка на външната политика и подкрепата за Украйна.
Необходимост от общ европейски отговор
Тъй като Румъния е член на НАТО и ЕС, атаките срещу нейната критична инфраструктура не бива да се разглеждат като изолиран случай, а като предизвикателство към целия евроатлантически регион.
Ситуацията изисква:
- засилване на киберзащитата на системите за управление на критичната инфраструктура
- по-тясна координация между европейските служби за киберсигурност
- допълнителни санкции срещу Русия
- ясна международна квалификация на подобни действия като форма на кибертероризъм
Случаят с Румъния показва, че хибридната война срещу Европа продължава — и фронтовата линия минава не само през бойните полета, а и през сървърните зали, дата центровете и енергийните диспечерски системи.
Вашият коментар