Режисьорът Галин Стоев, който ръководи театъра в Тулуза (Франция), готви представление за откриването на новия театрален сезон на Народния театър “Иван Вазов”. Пиесата “Хага”, която ще бъде изпълнена на първата сцена, е написана от режисьорката Саша Денисова.
Стоев споделя, че запознал Саша по време на войната и веднага се впечатлил от нейната работа.
“Започнах да следя как се развива. Чувствах се задължен да помогна с каквото мога този артист и на други, които са в неблагоприятна ситуация, да могат да бъдат видени на други сцени в други езикови среди. Исках нейното име да бъде показано на френскоезичната публика. Но осъзнах, че този текст трябва да бъде направен в България”, посочи режисьорът.
Според него доста шокиращ е факът, че в по-голяма част българите проявяват липса на солидарност към Украйна, но са готови да използват своите страхове и комплекси като политически проект и да заложат на това.
Галин Стоев мисли, че фиксирането на страховете и представянето им като патриотична кауза е най-низък жест на манипулация. Той изразява притеснение, че фокусът върху миналото е морбиден импулс и признак за отчаяние. Според него, когато човек се връща към миналото, това е знак, че той не вижда бъдеще.
“Когато се смесиш миналото с усещането за дълбок личен провал у човека, с който той не може да се справи, освен ако не стовари цялата вина за личния си провал върху някого далече от него, тази техника е добре разработена от Хитлер. Абсолютно същият сценарий се разиграва сега, голям процент от нашето население успява да уйдиса на акъла и да повярва, че с магнит и с пилон ще станем България на три морета. Хора, това няма как да стане така. Това не работи така в съвременния свят. В съвременния свят войната е изключена”, подчертава режисьорът.
Галин Стоев изразява надежда, че военните престъпници ще бъдат изправени пред съд в Хага и това ще докаже триумфа на правосъдието.
Той посочва, че ние живеем в епоха на дефицит на истина и справедливост, който се тълкува и инструментализира от различни интереси. Този дефицит влияе върху всички нас и зависи от това, как го възприемаме и работим за общото благо.
По мнението на режисьора, дори ако съдът се състои само във въображението на едно дете, както е преподадено в пиесата “Хага”, то поне част от справедливостта ще бъде призната и възстановена.
Вашият коментар