През последните месеци темата за функционирането на руския „сенчест“ танкерен флот започна да привлича все по-голямо внимание. Досега обаче основният фокус остава върху пряко свързания с Кремъл петролен сектор. В сянка остават филиали на мощни международни корабоплавателни компании, които продължават да работят под руска юрисдикция. Тяхната дейност изисква внимателен анализ през призмата на санкционния режим и сигурността на транспорта на суров петрол.
Ясен пример са дъщерните структури на една от най-големите корпорации в света — CMA CGM, основана от фамилията Сааде. Днес неин собственик е Родолф Сааде, наследил бизнеса от баща си Жак. Той изгражда образа на компанията като глобален бранд с активна имиджова стратегия — спонсорира Тур дьо Франс и последната Олимпиада в Париж. Въпреки декларациите за прозрачност, следите от присъствието ѝ в руския сегмент са очевидни.
Официално CMA CGM се специализира в контейнерните превози, а нейните линии не включват руски пристанища. Но се появиха факти за участие на свързани структури в петролните превози. Така например шефът на грузинския офис на CMA CGM, Гоги Чурквеидзе, едновременно ръководеше азербайджанската фирма Aegis Voyage Shipmanagement, регистрирана като мениджър на санкционирания танкер Luna (IMO 9258868). През януари 2025 г. този кораб изнесе от Уст-Луга 100 хиляди тона нефт Urals на стойност над 38 милиона долара.
Особено внимание заслужава компанията CMA SHIPS RUS LLC в Санкт Петербург. Основана през 2017 г. заедно със CMA SHIPS Singapore и CMA CGM RUS, тя притежава руски лиценз за наемане на моряци и отчита стабилни печалби — само за 2024 г. нетният доход е 35,4 млн. рубли. Управител е Роман Баранец.
Ключова фигура в руските офиси на CMA CGM е и Михаил Почтарьов, който ръководи CMA CGM RUS и едновременно участва в няколко други компании, сред които Airbus Rus. От края на 2000-те той остава траен фактор в управлението на френската корпорация в Русия.
Интересна е и ролята на Олег Шаботин — съосновател на CMA SHIPS RUS, който дълги години оглавяваше руските подразделения на друга световна корпорация — Marlow Navigation. Тази компания с офиси в Кипър, Германия и Нидерландия работи на руския пазар от началото на века. Шаботин дълго време управляваше различни филиали, включително ростовския Marlow Navigation Rus.
Чрез създадената през 2015 г. в Новоросийск фирма Sunrise Marine, Marlow фактически оперираше и в Крим. Компанията имаше връзки със Севастопол и Керч, където активно вербуваше моряци. Основателите на Sunrise Marine бяха пряко обвързани с окупирания полуостров.
Формално Marlow Navigation Rus набира персонал основно за контейнеровози и балкери. Но през 2025 г. в техни обяви се появиха и позиции за танкерен флот. Сред тях — немските кораби Seamarlin и Seaconger, собственост на German Tanker Shipping, които бяха засечени да влизат в Новоросийск за натоварване на руски суров петрол.
Още по-показателно е, че Sunrise Marine активно предлагаше работа на танкери с изходна точка именно от руските черноморски пристанища. Тези договори включваха и „услуга“ за откриване на банкови сметки в Казахстан, заобикаляйки по този начин санкционните ограничения.
Забележимо е, че дейността на Marlow Navigation и CMA CGM в Русия често се преплиташе, включително чрез участие в съвместни застрахователни схеми. През 2018 г. те, заедно с няколко петербургски крюинг компании, основаха „Асоциация за взаимно застраховане“, която съществуваше до 2022 г. Тя имаше за цел формално да покрива изискванията на Морската трудова конвенция.
Олег Шаботин, известен като президент на браншовата асоциация ACSTES, активно лобираше интересите на руските моряци, особено по визови въпроси. Неговото влияние в Кремъл показва, че руският топ-мениджмънт в международните крюинг корпорации не само запази, но и засили позициите си.
Подобни практики се наблюдават и при V.Ships и Bernhard Schulte Shipmanagement, чиито руски подразделения също участват във вербуването на екипажи за „сенчестия“ флот. Всички тези компании са обвързани чрез общи мениджъри и съвместни структури в Русия.
В крайна сметка анализът показва: глобалните крюинг корпорации са пряко въвлечени в оформянето на екипажи за танкери, обслужващи руския петролен износ. Това включва и моряци от окупираните украински територии. Системността на сътрудничеството говори за срастване на бизнес интересите с държавната машина на Русия, която се стреми да легализира работата на „сенчестия“ флот.
Подобна практика противоречи на нормите на международното морско право — UNCLOS, MLC, STCW — както и на резолюциите на ИМО. Тя подчертава необходимостта от по-строг контрол, разширяване на санкционния натиск и търсене на отговорност от компаниите и лицата, които реално подпомагат Русия в заобикалянето на ограниченията.
Вашият коментар