Българският литератор Георги Господинов бе удостоен с престижната италианска литературна награда “Бокачо”, съобщиха организаторите сайта на събитието. Той сподели този почетен статус с журналистката Стефания Батистини и драматурга Марко Паолини, като тримата бяха обявени за лауреати на тазгодишното издание на наградата.
Председател на журито на 42-рото издание на наградата “Бокачо” беше писателят и журналист Валтер Велтрони. Церемонията, проведена в Черталдо, се организираше със съдействието на Литературната асоциация “Джовани Бокачо”, общината на Черталдо, региона Тоскана, Ротари клуба и сдружението “Приятели на Бокачо”, информира електронното издание на press.italy24.
В израз на благодарност и радост за тази награда, Георги Господинов сподели в социалната мрежа Facebook: “Беше чест да получа наградата Бокачо в Италия, в Черталдо, родния град на този, който разказваше истории в мрачни времена. Сред носителите на наградата са Исмаил Кадаре, Марио Варгас Льоса, Мюриъл Спарк, любимият ми Ларс Густафсон…”
Също така, Господинов сподели мислите си за съвременната епоха, като заяви: “Днес не живеем в едно време, а в много времена наведнъж. Имаме сериозен дефицит на бъдеще, затова често се въртим в кръг и търсим убежище в миналото. Тази тема е в основата и на романа “Времеубежище”.
В контекста на текущите събития в Украйна, писателят изрази своето мнение: “Настоящата война не е само за територия, тя е война за миналото. Ето защо настоящето се усеща като минало. Проектът за бъдещето е в дълбока криза. Ние заедно с по-младите поколения, в диалог с нашите деца трябва да се противопоставим на широко разпространената социална и климатична дезинтеграция възможно най-скоро, да започнем да претендираме за възможността за едно бъдеще, лично и планетарно, сантиметър по сантиметър.” Също така, той отбеляза, че Путин започна тази война, за да възстанови миналото и съветската империя, но резултатът стана връщане към Втората световна война.”
И накрая, пред сайта на наградата “Бокачо”, българският писател добави: “Писането и литературата са първите, най-старите медии. Разказването на истории е в началото на комуникацията. Не трябва да забравяме това. Литературата е бавна медия, но смисълът, който тя създава, трае много по-дълго. Вярвам, че литературата ще продължи да съществува и да бъде много важна, особено в епохата на нова и бърза комуникация.”
Вашият коментар