Децентрализацията на властта позволява на местните общности да се справят самостоятелно с локални проблеми. Обратно, прекомерната фрагментация на общините води до управленски дефицити и икономически затруднения, което е ясно изразено в България. Въпреки високото ниво на централизация, 265-те общини в страната варират значително по големина. Например, София има 1,28 милиона жители, докато Трекляно – едва 511. Същевременно, функциите на всички общини са сходни, което води до разлики в тяхната ефективност и финансова независимост.
Бързото намаление на населението и концентрацията на млади хора в градовете допълнително изострят тези различия. Днес 84 общини имат население под 6 хиляди души, докато повече от половината общини не достигат 10 хиляди души. Финансовата им независимост също е силно ограничена – едва 49 общини могат да покриват разходите си със собствени приходи. В същото време малките общини страдат от нисък административен капацитет и ограничени възможности за привличане на инвестиции.
Възможните решения включват обединяване на определени административни функции между общините и провеждане на по-сериозна териториално-административна реформа. Сливането на функционалните звена би намалило разходите и подобрило качеството на услугите. Териториално-административната реформа би могла да обедини малки общини с цел да се увеличи ефективността и независимостта на местната власт. Въпреки потенциалните ползи, тази реформа изисква внимателно планиране и политическа стабилност, която в момента липсва.
Засилването на интереса към регионите след настоящите кризи ще бъде ключово за решаването на проблемите с фрагментацията и ниската финансова самостоятелност на местната власт в България.
Вашият коментар