Служебното правителство на Димитър Главчев е още едно доказателство за проблематичната природа на този вид изпълнителна власт в България. В кабинета на властта вече почти няма нищо служебно, а политическите аспекти стават все по-очевидни. Докато последните правителства на президента Румен Радев превърнаха парламентарната република в полупрезидентска, първото служебно правителство след конституционните промени, предназначено да бъде на парламента, се превърна в правителство на скрито ново парламентарно мнозинство.
Така трябва да е било. Президентът, в момента мотивиран от мстителни нагласи поради своите ограничени правомощия, изглежда се дистанцира от кабинета, отказвайки да поеме отговорност за него. В същото време, той помогна за избирането на Главчев (бивш председател на Народното събрание от ГЕРБ) сред възможните 10 имена и само формално консултираше парламентарните групи относно състава на правителството, като правеше същото и при предоставянето на проучващи мандати за предишните правителства, отказвайки да изпълни посредническа роля.
Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, например, направи абсурдното твърдение, че кабинетът “Главчев” бил доминиран от стария кабинет “Денков”, защото имало четирима останали министри от него (единият беше изключен от ПП веднага) и много заместници-министри (някои вече си подали оставки, а премиерът може да ги смени всички останали по свое желание). Според съпредседателя на ДПС, Делян Пеевски, от ПП имало много хора в това правителство, но за другите било рано да се съди. За лидера на БСП, Корнелия Нинова, това е кабинет на ГЕРБ, за лидера на “Възраждане”, Костадин Костадинов, той е добре балансиран между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. За ПП-ДБ, това е кабинет на ГЕРБ и ДПС.
Правителството, акуширано от прокуратурата и службите
Това е правителство, създадено чрез използването на силови методи от прокуратурата и службите. То стана заложник на борбата за МВР, като един вътрешен министър без политическо тегло продължава да бъде проблем и за третото правителство. Калин Стоянов предизвика правителствена криза в кабинета “Денков”, беше основата на кадровия конфликт и при кабинета “Габриел”, и сега е стартов пасив и за кабинета “Главчев”. Не само ПП-ДБ настояваха, че той не трябва да бъде включен в служебното правителство, но и президентът Радев накрая призна, че ако е имал правомощия, той нямало да го назначи.
В борбата за контрол над Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция “Национална сигурност” и кръговете около тях, прокуратурата и някои медии започнаха активна кампания срещу главния секретар на вътрешното ведомство Живко Коцев. Спорът не е само за неговите действия или за лични аспекти от живота му, а за това, как институциите използват информация и действия с политически цели. Накрая, вместо да се обсъжда този въпрос, вниманието се пренасочва към Делян Пеевски, който изразява възмущение за “планини от кеш” и контрабанда. Всичко това предвещава остра политическа война с разкрития, компромати и обвинения преди изборите. Обещанието на премиера Главчев да не се въвлича в изборни страсти и лични амбиции може да изглежда неубедително поради неговите комуникационни умения, както и защото неговото правителство е резултат от реваншизъм.
Старата политическа структура, която включва президента, прокуратурата и Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), се опитва да накаже бившите си коалиционни партньори от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” (ПП-ДБ).
Сега въпросът е дали избирателите, уморени от политическата криза и провала на ротацията, ще се откажат да гласуват на 9-и юни. Може да се случи масов отказ от участие, или пък обратно – активна мобилизация на избирателите. Поддръжниците на ГЕРБ може да се настроят решително, за да върнат партията си на власт. Делян Пеевски трябва да се докаже като лидер, като увеличи подкрепата за ДПС и постави свои хора в списъците. “Възраждане” ще се опита да увеличи подкрепата си и да увеличи своя политически влияние. БСП е във фаза на оцеляване, с вътрешни конфликти и губене на избирателна подкрепа в полза на “Възраждане”. Избирателите на ПП-ДБ, някои от които са разочаровани от провала на коалицията, а други – от самото съществуване й, могат да се обединят срещу заплахата от връщане на старите политически сили и риска от изборни измами. Нови политически играчи се появяват както отдясно, така и отляво, които могат да объркат картите за избирателите, които търсят ново политическо представителство.
Това е точно определение за сложността на предстоящите избори. Изглежда, че изборът е между старата, несъвършена система, която е показала своите недостатъци, и нова перспектива, която обаче може да не бъде напълно ясна или сигурна. Такива моменти в политиката често предизвикват противоречиви чувства и решения у избирателите.
Вашият коментар