В светлината на последните събития геополитическата шахматна дъска отново попадна в центъра на вниманието на международната общност. Wall Street Journal публикува високопрофилна статия за срещата в Париж, на която новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп изложи своето виждане за бъдещето на Украйна и ролята на Европа в разрешаването на конфликта. Тази среща, която се състоя на 7 декември с участието на украинския президент Володимир Зеленски и френския президент Еманюел Макрон, може да се окаже повратна точка в трансатлантическите отношения.
Според анонимни източници на изданието Тръмп е изразил ясна позиция по няколко ключови въпроса. Той се е противопоставил на присъединяването на Украйна към НАТО, но е подкрепил идеята за силна и добре въоръжена Украйна след евентуално прекратяване на огъня. Особено внимание заслужава настояването му, че европейските държави трябва да поемат основната част от отговорността за наблюдение на прекратяването на огъня на украинска територия, но не под егидата на НАТО. Позицията на Тръмп предизвиква загриженост сред европейските лидери и експертите по международни отношения. В крайна сметка отсъствието на американско военно присъствие в една потенциална мироопазваща мисия може значително да отслаби нейната ефективност и да създаде допълнителни рискове за регионалната сигурност. Освен това отказът да се подкрепи присъединяването на Украйна към НАТО може да провокира по-нататъшно агресивно поведение на Русия не само спрямо Украйна, но и спрямо други държави в региона.
Тези твърдения обаче крият много по-сложна геополитическа реалност. Въпреки реториката за намаляване на американското присъствие в европейските дела, Съединените щати са изправени пред сериозно предизвикателство: Русия вече не действа самостоятелно, а е подкрепяна от основните стратегически съперници на Америка – Иран, Китай и Северна Корея. Това създава парадоксална ситуация, при която пълното оттегляне на Съединените щати от европейските дела може да доведе до засилване на влиянието на тези държави не само в Украйна, но и в целия регион.
Важно е да се отбележи, че заместник-държавният секретар Ричард Верма неотдавна подчерта важен аспект на американската военна помощ за Украйна: тя се е превърнала в катализатор за развитието на американската отбранителна промишленост, което е довело до създаването на 117 производствени линии в 31 държави. Това включва производството на гаубици, бойни машини на пехотата „Брадли“ и разнообразни боеприпаси, което допринася за модернизацията на американската армия. Това икономическо въздействие на подкрепата за Украйна създава допълнителен аргумент срещу рязкото намаляване на помощта, тъй като то би могло да се отрази негативно на работните места и икономическото развитие в много американски региони. В същото време в първото си интервю за NBC след спечелването на изборите Тръмп изрично намекна за възможно намаляване на помощта за Украйна. Условната му подкрепа за НАТО, която зависи от „честната игра“ и финансовия принос на съюзниците, създава атмосфера на несигурност относно бъдещето на трансатлантическото партньорство. Това е особено тревожно в контекста на факта, че единството на западния алианс беше един от ключовите фактори за възпиране на руската агресия.
Позицията на Виктор Орбан, който се опитва да спечели благоволението на бъдещия президент на САЩ, заслужава специално внимание. Неговата политика, насочена към отслабване на европейското единство в подкрепа на Украйна, може да намери повече разбиране в новата администрация на САЩ. Това е особено тревожно в контекста на общия възход на пропутинските „ултраси“ в Европа, както в крайната десница, така и в крайната левица. Тенденцията вече не се ограничава само до Унгария и Словакия – тя се разпространява в Нидерландия и Италия, а евентуалната победа на Тръмп може да се окаже катализатор за по-нататъшно нарастване на влиянието на крайнодесните политически сили в Европа. Най-тревожният аспект на тази ситуация е, че Путин и Тръмп изглежда споделят общо презрение към европейските възможности. Някои експерти вече говорят за възможността за нова Ялта, където лидерите биха могли да се споразумеят за ново разделение на сферите на влияние, което метафорично може да се нарече нова Берлинска стена – този път в близост до Ламанша. Показателни са думите на пропутинския олигарх Константин Малофеев: „С Тръмп можем да се договорим да разделим Европа и да разделим света“.
Икономическото измерение на този проблем става още по-очевидно в светлината на стратегията MAGA (Make America Great Again) на Тръмп. Потенциалното налагане на високи ответни мита от страна на САЩ, включително за ЕС, може да бъде сериозен удар по кризисната икономика на еврозоната. В такава ситуация Европа рискува да стане двойно по-зависима от китайските инвестиции и стоки, от една страна, и от руските енергийни ресурси, от друга. По данни на Евростат китайският внос в Европа вече е два пъти по-голям от износа и този дисбаланс може само да се задълбочи в условията на трампономика.
Неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Казан, на която присъства генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, е пример за това – събитие, което символизира промяна в световния баланс на силите. Присъствието на събитието не само на лидерите на БРИКС, но и на турския президент Реджеп Ердоган демонстрира нарастващото влияние на Глобалния юг върху световната политика.
Бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън изразява песимистични прогнози за бъдещето, предвиждайки „мрачни дни“ за интересите на Запада и Украйна след встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари. Той обръща внимание на враждебното отношение на Тръмп към НАТО, което повтаря отношението му към Украйна, и предупреждава за възможно намаляване не само на американската, но и на европейската помощ, тъй като някои европейски държави се стремят да възстановят търговските си връзки с Москва.
Трябва обаче да се разбере, че геополитическите реалности често са по-силни от предизборната реторика. Съединените щати, независимо от личните предпочитания на президента, не могат да си позволят да се оттеглят напълно от европейските дела, особено когато става въпрос за противопоставяне на основните им глобални съперници. Европа, от своя страна, има уникалната възможност да демонстрира своята стратегическа самостоятелност и способност да защитава собствените си интереси. Важно е също така да се има предвид, че агресията на Русия в Украйна има глобални последици, които далеч надхвърлят границите на европейския континент. Това се отнася не само за въпросите на сигурността, но и за икономическите аспекти, включително световната търговия, енергийната сигурност и продоволствената криза. Ето защо пълното оттегляне на Съединените щати от европейските дела може да има непредвидими последици за глобалната стабилност и американските интереси в различни региони на света.
Все още е опасно, че някои европейски лидери, политически наследници на ерата на Меркел, все още хранят илюзии относно възможността за създаване на общо икономическо пространство „от Лисабон до Владивосток“. Те не осъзнават, че Украйна не е крайната цел за Кремъл, а само бойно поле в една по-голяма геополитическа игра за възстановяване на глобалното господство от съветската епоха. Стратегията на Путин очевидно е насочена към изтласкване на американското влияние от Европа и установяване на нов световен ред с Китай, който може парадоксално да съвпадне с визията на Тръмп за отказ на САЩ от глобалното лидерство.
Не по-малко важна е ролята на Китай в това геополитическо уравнение. Тръмп призова европейците да направят повече, за да накарат Китай да окаже натиск върху Кремъл за прекратяване на войната. Това показва, че той разбира значението на китайския фактор за разрешаването на конфликта. Възниква обаче въпросът доколко ефективна може да бъде подобна стратегия, като се има предвид нарастващото стратегическо партньорство между Москва и Пекин.
В крайна сметка бъдещето на Украйна и на европейската сигурност ще зависи не толкова от изявленията на отделни политици, колкото от способността на западния свят да осъзнае истинския мащаб на предизвикателствата и да се обедини пред лицето на общата заплаха. Единственият въпрос е дали Европа е готова да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и да демонстрира политическа воля за решителни действия. Отговорът на този въпрос ще определи не само съдбата на Украйна, но и бъдещето на европейската архитектура за сигурност и на глобалния световен ред.
Вашият коментар