България се нарежда на второ място в Европа по отношение на процента на деца, изложени на риск от бедност, като този процент е 33,9%. Преди нас е само Румъния с 41,5%.
Забележително е, че през последната година процентът за страната ни се е увеличил с 0,9, достигайки около 403 004 деца. Приблизително 20% от тях живеят в семейства с три или повече деца. Сред тези в риск са деца от маргинализирани или етнически общности, както и деца с увреждания, които са настанени в извънсемейни грижи. Това са резултатите от годишния доклад “Правата на децата: политическа воля или не?”, представен от общоевропейската мрежа Eurochild и обхващащ 26 държави.
Докладът отбелязва и липсата на подготовка в българските институции, отговарящи за защитата на децата. Националната детска телефонна линия и отделите за закрила на детето са с ограничен персонал, въпреки че годишно обслужват около 2000 деца. Това води до реакции само след получаване на сигнал, вместо да се предприемат превантивни действия.
Младите хора в България се сблъскват ежедневно с дискриминационни настроения, дезинформация и реч на омразата. Докладът подчертава липсата на разбиране за правата на децата в страната и недостатъчната отдаденост към техните позиции по важни обществени въпроси, което създава препятствия за тяхната по-широка гражданска активност. Съществуват и движения, които се противопоставят на правата на децата, особено ако те не съответстват на “традиционни обществени норми” или са от малцинства като деца бежанци, мигранти, етнически малцинства или деца от ЛГБТИ общността.
Така, според доклада близо 40% от украинските 150 000 бежанци в България са деца, но малко под 10% от тях (около 2200 души) са записани в българската образователна система. Езиковата бариера, слабият административен и финансов капацитет на услугите за записване, посещаване на учебни заведения и подкрепа в училищната среда са трудности, които затрудняват достъпа им до образованието.
Сред положителните страни за България са премахването на таксите за детските градини и яслите, увеличаването на майчинските пари и данъчните облекчения за работещите родители. Освен това, има фокус върху психичното здраве на младите хора и децата с психични проблеми, както е определено в Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030. Въпреки това, в градове като София се отчита проблем, свързан с недостиг на места в детските градини и яслите.
Eurochild предлага извършване на картографиране на нуждите на децата, за да се предостави по-ранна подкрепа в училищата. Въпреки това, пилотните инициативи за борба с бедността се считат за неустойчиви в дългосрочен план.
Участници от България в това проучване са “Надежда и домове за децата – клон България”, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ и Национална мрежа за децата, като членове на Eurochild.
Вашият коментар