Резултатите от изборите показват, че местния вот не е оказал съществено влияние върху електоралната картина в страната. Дистанцията между двете водещи политически сили остава в рамките на 7 %. Наблюдава се и отслабване на подкрепата за правителството.
Парламентът остава с традиционно ниско ниво на положителна оценка – 14%. Положителните рейтинги за правителството намаляват незначително: от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Негативните оценки нарастват с 5% през месеца и достигат 71%. Днес почти половината от българите смятат, че общинските избори са били нечестни, като по този начин нивото на недоверие в изборния процес в България нараства.
Подкрепата на привържениците на ПП-ДБ се запазва – 4/5 от тях положително оценяват работата на кабинета на Денков. Докато в предишните проучвания избирателите на ГЕРБ се разделиха на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепиха кабинета. Почти една трета от привържениците на ДПС дават благоприятна оценка на правителството, а електората на останалите формации в преобладаващата си част изразяват негативна оценка.
Местните избори така и не оказаха съществено влияние върху електоралната обстановка в страната. ГЕРБ остава първа политическа сила с 24,7% подкрепа сред избирателите, следвана от “Продължаваме промяната – Демократична България” (17,9%). “Възраждане” запазва третата си позиция с 15,4 % подкрепа сред избирателите. ДПС с 13,3 % заема четвърто място в класацията, а БСП остава на пето място с 9,4 %. ИТН запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4,4 %.
Какво е отношение на избирателите към резултатите и процеса на вота
В проучването не е отбелязано нарастване на желанието за предсрочни парламентарни избори. Настроенията през ноември остават близки до тези от последните месеци: 30% искат нови избори, а 47% заявяват, че те не са необходими.
Според Превес местните избори няма да доведат до промяна – това мнение споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местния вот, а други 16% смятат, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Оценката на изминалите местни избори показва високо ниво на недоверие в изборния процес. Почти половината (47%) от пълнолетните българи смятат, че гласуването е било нечестно. Само 19% определят изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на ДПС са разделени по този въпрос, докато мнозинството от избирателите на БСП и “Възраждане” смятат изборите за несправедливи.
Една трета от българите смятат, че отмяната на машинното гласуване на първия тур на местните избори е направила изборите по-несправедливи. Подобен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Едва 11% смятат, че то е направило изборите по-справедливи.
59% от българите мислят, че смесеното гласуване с избор между хартиено и машинно гласуване трябва да се запази. 21% са на мнение, че е добре да се премине изцяло към машинно гласуване, а 11% смятат, че по-хубаво е да се премине изцяло към гласуване с хартиени бюлетини. По отношение на личните предпочитания за гласуване 41% посочват машинно гласуване, а 25% – хартиена бюлетина. Трима от всеки десет заявяват, че методът няма значение за тях.
Налице е значителна корелация между поколенията – повечето хора под 50 години предпочитат машинното гласуване, докато сред избирателите над 70 години повече от две трети посочват хартиена бюлетина. Мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и “Възраждане” предпочитат да гласуват машинно, докато привържениците на БСП, следвани от привържениците на ДПС, предпочитат да реализират правото си на гласуване на хартия.
Радев – президент с най-малка подкрепа от народа
Според проучването само 36% от българите имат положително мнение за работата на президента Радев. В същото време 51 % от анкетираните имат отрицателно мнение за него. Това е най-ниският процент на подкрепа за президента през последните години. Недоверието към президента Радев се дължи на неговата проруска политика. Той многократно се противопоставяше на налагането на антируски санкции и критикуваше НАТО. В частност Радев заяви, че НАТО “провокира Русия” и че разширяването на алианса на изток е “опасно”.
Недоверието към президента е свързано и с двойнствената му позиция по отношение на войната в Украйна. Първоначално Радев се противопостави на налагането на антируски санкции, като заяви, че те ще навредят на българската икономика. Той също така многократно е подлагал на критика действията на НАТО спрямо Русия. След избухването на войната в Украйна обаче Радев осъди РФ и призова за прекратяване на военните действия.
Позицията на Радев по отношение на Украйна обаче не можа да изкупи напълно проруската му политика. Според анкетирането 42% от българите оценяват положително позицията на Радев по отношение на Украйна, а 38% – отрицателно.
Става ясно, че българските граждани не подкрепят позицията на президента. Това се дължи на неговата ориентация към Русия, която става все по-непопулярна в България.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар