Европейската сметна палата (ЕСП) изразява недоволство от мерките, предприети от Европейската комисия, за гарантиране на върховенството на правото в България, като ги оценява като незадоволителни. Това става ясно от доклада им, наречен “Върховенство на закона в ЕС – Подобрена рамка за защита на финансовите интереси на ЕС, но рисковете остават”, който бе публикуван на 22 февруари. В този доклад, главният одитиращ орган на ЕС анализира ситуацията в шест държави – България, Гърция, Италия, Унгария, Полша и Румъния, в рамките на оценката за ефективността на инструментите на ЕС за защита на финансовите интереси на съюза от нарушения на принципите на правовата държава. В резултат се установява, че ситуацията в някои от тях се е влошила през последното десетилетие.
За всяка от шестте държави членки, Европейската комисия е приложила мерки по поне един от трите инструмента за защита на финансовите интереси на съюза – Регламент за обвързаността с условия за защита на бюджета на съюза, Механизма за възстановяване и устойчивост и Регламента за общоприложимите разпоредби. За Полша и Унгария са стартирани процедури по чл.7 от Договора за ЕС. България и Румъния, от своя страна, попадат в обхвата на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който бе преустановен през септември 2023 г. и не е заменен с адекватни мерки, за да се реализират оставащите реформи. Тези реформи включват ефективна съдебна система, справяне с корупцията на високи нива, както и в местното управление, и борба с организираната престъпност.
“Новите защитни механизми на ЕС в областта на върховенството на закона са много добра стъпка напред”, заяви Анеми Туртелбоом, член на ЕСП и ръководител на одита. “Но има пукнатини в системата: върховенството на закона е основна ценност на ЕС, която определено заслужава да бъде по-надеждно защитена”, допълва той.
Механизмът за сътрудничество и проверка, стартиран през 2007 г. и първоначално планиран за три години, бе преустановен за България и Румъния едва през септември 2023 г. при силен натиск за ускорено включване на двете балкански държави в Шенген. Въпреки това незавършените реформи по него трябваше да продължат чрез новите инструменти, включително годишните доклади на ЕК за върховенството на правото. Комисията признава, че България има още много работа и остава на дъното на ЕС по отношение на осигуряване на върховенство на правото.
Вашият коментар