Световният ден на астмата се отбелязва в първия вторник на април. Отбелязването на деня е по идея на Глобалната инициатива за астма (Global Initiative for Asthma – GINA), като тази година мотото е „Обучението за астма дава възможности“.
Съвременната биологична терапия помага на пациентите с тежка астма да подобрят значително качеството на своя живот, като постигнат контрол над болестта и избегнат нежеланите ефекти от лечението с кортикостероиди. Това беше подчертано от доц. Милена Енчева, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия към Военномедицинска академия, в интервю за БТА. Биологичната терапия за тежка астма е напълно реимбурсирана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тя отбеляза, че много пациенти не са информирани за наличната терапия.
В България астмата засяга вероятно над 400 000 души, а заболяването може да се прояви във всяка възраст, допълни тя. “В клиниката лекуваме пациенти, които за първи път получават диагнозата астма след 50-годишната си възраст, дори имаме пациенти, които за първи път се сблъскват с астма, когато са над 70-годишна възраст,” добави тя.
Биологичната терапия за лечение на тежка астма, която е изцяло реимбурсирана от НЗОК, е достъпна и за българските пациенти, приложима при тежка форма на болестта. Терапията е насочена срещу клетки и интерлевкини (биологично активни медиатори), отговорни за симптомите на заболяването – бронхиално възпаление, бронхоспазъм, хиперсекреция и други, според доц. Енчева. С биологичната терапия се постига много добър контрол на симптомите. Тя подчерта, че едно от големите постижения на биологичната терапия е, че пациентите, които са приемали многократно кортикостероиди в различни форми за години, значително намаляват дозите им или ги спират изцяло. Тъй като честата употреба на кортикостероиди е свързана със значими нежелани ефекти (като вторична хипертония, диабет, остеопороза, катаракта, мускулна слабост, повишено тегло и други), биологичната терапия представлява значително подобрение за пациентите, страдащи от тежка астма.
Понякога астмата се проявява след преболедувани вирусни или инфекциозни заболявания, отбеляза доц. Енчева. Бронхиалната астма често започва в детска възраст, след което може да настъпи голям период на затишие, следван от реактивация на болестта в по-зряла възраст. В други случаи астмата може да има късно начало в различни възрастови групи, провокирано от инхалаторни тригери като фини прахови частици, алергени, тютюнопушене, професионални вредности. Началото на болестта не винаги корелира с тежестта й. Има пациенти, които никога преди не са имали симптоми, но скоро след първите оплаквания бързо прогресират до тежки форми на бронхиална астма.
Тежката астма често се появява при жени около 50-годишна възраст, които имат наднормено тегло и страдат от съпътстващи заболявания като хроничен алергичен ринит с носна полипоза, атопичен дерматит или други алергии, обясни доц. Милена Енчева. Тежката астма се наблюдава сред пациенти, които не постигат добър контрол на болестта, въпреки че се придържат стриктно към предписаната терапия. Различни патофизиологични и имунологични механизми в организма водят до алергично възпаление на дихателните пътища, свързано с бронхоспазъм, които се подобряват най-добре от кортикостероиди. Моноклоналните антитела блокират тези патологични механизми и подобряват контрола на заболяването, замествайки терапевтичните ефекти на кортикостероидите и намалявайки техните нежелани ефекти за пациентите, страдащи от тежка астма, допълни доц. Енчева.
Има различни класификации на астмата, в зависимост от етиологията, тригерите, механизмите, които участват във възпалението на дихателните пътища и клетките, предизвикващи това възпаление. По-често срещаните прояви са алергичните, при които пациентите често питат дали, ако се отстрани алергенът, ще изчезне и астмата. Логично е да се мисли така, обясни доц. Енчева. Обикновено, когато има точно определени алергени, лесно можем да кажем на пациента да ги избягва, но за съжаление страдащите от алергия и от алергична астма много често имат множество алергии. Не винаги е възможно да се идентифицира причинителят, а често те са много. Например, пациентът не може да избегне полените, които са във въздуха, или алергените, които са в домашния прах.
Факт е, че в последните години се говори за ролята на замърсения въздух, а София е един от най-замърсените градове в Европа, каза доц. Енчева. Няма как това замърсяване да не влияе на респираторните болести, по-специално на алергичните и на бронхиалната астма. Фините прахови частици, които са навсякъде, разнасят много алергени, добави тя.
Ковид-19 пандемията може да доведе до увеличение на случаите на бронхоспазъм при някои пациенти, които са преживели коронавирусната инфекция. За някои тези случаи състоянието може да бъде временно и да изчезне след адекватно лечение. В други случаи обаче симптомите се връщат периодично, което може да доведе до установяване на диагноза бронхиална астма, сподели доц. Енчева. Има и други вирусни и инфекциозни болести, които могат да предизвикат прояви на бронхиална астма, така че не можем да твърдим, че коронавирусът е причината за всички случаи на астма.
Биологичната терапия за тежка астма може да постигне значителен контрол на болестта и да доведе до “ремисия” на бронхиалната астма, когато симптомите липсват или са много редки. Въпреки че не можем да говорим за изцеление на бронхиалната астма, можем да постигнем контрол над нея, поясни тя. Бронхиалната астма може да се проявява отново по всяко време, ако е възникнала в човешкия организъм веднъж.
Наистина има наследствена предразположеност за астмата, особено при пациенти с алергична астма, добави доц. Енчева. Винаги се интересуваме дали има случаи на алергии и/или бронхиална астма сред близките роднини на пациентите, тъй като болестта може да се появи при няколко поколения.
Астмата може да бъде опасна за всеки човек, дори ако се проявява леко и рядко. Пациентите винаги трябва да бъдат нащрек за тежки астматични пристъпи, които могат да настъпят, ако се изложат на дразнители, предизвикващи алергична реакция. Един такъв пристъп може да доведе до остра дихателна недостатъчност и дори до смърт, спомена доц. Енчева.
Астмата може да доведе до пулмонална хипертония, когато протича тежко и не се контролира добре в продължение на години. Тогава пациентите могат да развият необратима обструкция на дихателните пътища и да преминат към хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Според последните препоръки за лечение на астмата и ХОББ пациентът може да страда от двете заболявания, добави доц. Енчева.
За контрол на симптомите на бронхиалната астма и предотвратяване на обострянията е от съществено значение да се познават критериите за диагноза и стъпките за лечение. Информираността за новите биологични терапии помага за идентификация на пациентите с тежка астма, които често приемат кортикостероиди и страдат от техните нежелани ефекти.
Познаването на критериите за диагноза и правилното лечение на бронхиалната астма е от решаващо значение за постигане на контрол над симптомите и предотвратяване на обострения. Информираността и обучението на пациентите са ключови, за да могат те да управляват по-ефективно болестта си. Лекарите, които се занимават с бронхиалната астма, трябва да са запознати с актуалните препоръки за лечение, които се основават на най-новите медицински изследвания. Новите биологични терапии предоставят възможности за контрол на симптомите при пациентите с тежка астма, като представляват важен напредък в лечението на този вид заболяване.
Вашият коментар