В столицата на Саудитска Арабия се разигра нов акт на голяма дипломатическа драма, в която САЩ и Русия играят главните роли. Рияд, град, пораснал сред пясъците на пустинята, се превърна в място на среща, която поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Забележително е, че на масата за преговори отсъстват както украински, така и европейски дипломати, което само по себе си създава известен дисонанс в контекста на обсъжданата проблематика.
Настоящата среща между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров е дипломатическо сондиране, своеобразно разузнаване на дипломатическия фронт. Белият дом ясно заяви позицията си: това не е начало на мирни преговори, а по-скоро проверка на сериозността на Москва за прекратяване на войната. Такава формулировка вече задава определена рамка за интерпретиране на възможните резултати от срещата. Руската страна, представена и от Кирил Дмитриев, генерален директор на Руския фонд за директни инвестиции, демонстрира предпазлив оптимизъм, като говори за възможен напредък през следващите месеци. Реториката на руската делегация обаче съдържа традиционни наративи за „провала на политиката на сдържане“ и „подкопаване на доверието в долара“, което може да свидетелства за неготовност към съществени компромиси. Тези изявления могат да се възприемат като опит за укрепване на преговорните позиции преди сериозен диалог.
Важно е да се разбере, че настоящите разговори в Рияд са само предварителен етап от мащабен дипломатически процес. На този етап страните очертават изходните си позиции и би било наивно да се очакват незабавни пробивни решения. Руската страна, следвайки традиционната си тактика, вероятно ще представи максимални искания, които очевидно надхвърлят възможностите на американската администрация да се съгласи с тях дори в настоящата политическа обстановка. Показателно е, че Москва се стреми да измести дискусията към глобално преразпределение на сферите на влияние, където украинският въпрос става само един от елементите на по-широка геополитическа мозайка. Този подход отразява отдавнашното желание на руското ръководство да преразгледа световния ред и да се върне към система от споразумения между великите сили за сметка на интересите на по-малко влиятелните държави.
В този контекст особено внимание заслужава позицията на Киев. Президентът Зеленски недвусмислено заяви, че няма да признае никакви споразумения, постигнати без участието на Украйна. Това изявление прозвуча на фона на извънредната среща на европейските лидери в Париж, което добавя допълнително измерение към и без това сложния дипломатически пъзел. Подобна позиция на украинската страна създава сериозни ограничения за евентуални споразумения между Москва и Вашингтон.
След настоящата среща вероятно ще започне период на интензивни задкулисни консултации. Ключов показател за развитието на ситуацията ще бъде възможността за организиране на преки преговори на най-високо ниво. Въпреки това, дори и такава среща да се състои, тя едва ли ще доведе до окончателно уреждане на конфликта, без да се вземат предвид украинските интереси. Това фундаментално противоречие между желанието на Русия да решава въпросите непосредствено със Съединените щати и необходимостта да се вземе предвид позицията на Украйна като самостоятелен субект на международните отношения създава сериозно препятствие за постигане на устойчиви споразумения.
Настоящата победоносна реторика на руските медии и официални лица е до голяма степен част от информационната стратегия и не отразява реалното положение. САЩ, от своя страна, разполагат със значителен набор от инструменти за натиск върху Русия, включително нови санкции, и разбират слабостите на руската позиция. Американската дипломация може да използва тези лостове за стимулиране на по-конструктивен подход от страна на Москва. В крайна сметка значителен фактор е позицията на Европа, която все по-отчетливо изразява своите интереси, несходни с руското виждане за ситуацията. Европейските държави, пряко засегнати от последиците на конфликта, не могат да останат пасивни наблюдатели на процеса на урегулиране. Тяхното активизиране може да окаже значително влияние върху динамиката на преговорния процес.
На този фон Китай изрази надежда за участие на „всички страни“ в процеса на преговорите. Пекин, традиционно заемащ балансирана позиция в този конфликт, очевидно се стреми да запази ролята си на потенциален посредник. В този контекст изявленията на прессекретаря на руския президент за готовност за преговори с украинския лидер при едновременен намек за съмнения относно легитимността на Зеленски демонстрират тактика, типична за Кремъл: създаване на впечатление за готовност за диалог при едновременно поставяне на очевидно неприемливи условия. Този подход значително ограничава пространството за реални дипломатически маневри.
В заключение е важно да се подчертае, че днешните преговори в Рияд не са решаващи, както се опитват да ги нарекат някои наблюдатели. Всъщност те са дипломатическо разузнаване, чрез което страните очертават първоначалните си позиции, докато Москва, следвайки традиционната си тактика, поставя прекомерни искания, които са очевидно неприемливи за Вашингтон, дори и при сегашните политически реалности. Макар че са възможни определени тактически отстъпки, не бива да очакваме незабавни решения относно съдбата на Украйна. Трябва да се разбере по-широкият контекст: крайната цел на Кремъл е глобалното преразпределение на сферите на влияние, където украинският въпрос е само един от елементите на мащабна геополитическа игра.
Настоящата среща ще бъде последвана от период на интензивни задкулисни консултации, при които ключов показател ще бъде възможността за организиране на преки разговори между Путин и Тръмп. Без реално включване на Украйна в процеса всяко споразумение ще остане нестабилно и с краткосрочен ефект.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар