На 12 юни Русия официално отбелязва Деня на Русия — държавен празник, който произхожда от приемането на Декларацията за суверенитет на РСФСР през 1990 г. Въпреки тогавашното провъзгласяване на ценности като демокрация, федерализъм и върховенство на закона, съвременната Руска федерация все повече демонстрира обратна еволюция — към авторитаризъм, централизъм и откровен реваншизъм.
От суверенитет към имперски рецидив
Именно руските политици в началото на 90-те години активно подкрепиха идеята за суверенитет, присъединявайки се към вълната на „парада на независимостите“ сред съюзните републики. Но по време на управлението на Владимир Путин държавната пропаганда започна да налага друга версия на историята — че уж СССР бил „развален от трима предатели“ в Беловежката гора. Така Кремъл прехвърля вината за системната криза на СССР върху шепа личности, избягвайки признанието на обективните исторически процеси.
Глорификация на репресиите вместо покаяние
Руската федерация се обяви за правоприемник на СССР, но така и не осъди престъпленията на съветския режим. Напротив — режимът на Путин реабилитира Сталин, оправдавайки милионите жертви на неговия терор. Това ясно показва, че днешна Русия продължава нехуманните традиции на тоталитаризма, прикрити зад „историческо величие“.
Илюзия за могъщество и технологична деградация
Русия се опитва да се представя като „велика сила“, но икономическата и научно-техническата ѝ неспособност е очевидна. Без подкрепата на бившите съюзни републики и международно сътрудничество, Русия се оказа неспособна да създаде самостоятелно висококачествени продукти в ключови области — например авиацията.
Освен това, реалното демографско състояние на страната буди сериозни съмнения: независими оценки показват значително по-малко население от официално обявеното. Това е резултат от спад в жизнения стандарт, разпад в здравеопазването и социална нестабилност.
Федерализъм — само на хартия
Въпреки декларативния федерализъм, РФ отдавна се е превърнала в строго централизирана унитарна държава. Потушаването на съпротивата в Чечня и Татарстан през 90-те години показа реалния характер на руската „федерация“ — военен натиск, изнудване и подкупи.
Съюзниците на Кремъл — диктатори и зависими режими
Международната изолация на Русия след агресията ѝ срещу Украйна през 2014 г. я принуди да търси съюзници сред диктаторски режими — Иран, Северна Корея, Венецуела, Афганистан. ЕАИС и ОДКС, с които Русия се опитва да замести ЕС и НАТО, са слаби и декоративни структури. Единственото, на което ОДКС беше способна — е да потисне вътрешни протести, както стана в Казахстан.
Ядрен шантаж — последният „аргумент“
На фона на деградацията във всички други сфери, последният коз на Кремъл остава ядреното оръжие, наследено от СССР. Но дори и то буди съмнения относно техническата си надеждност, тъй като повечето бойни глави и носители са от 80-те години. Истинската цел на споменаването на „ядрената тояга“ не е военна заплаха, а политически шантаж спрямо демократичните държави.
Вашият коментар