Централните хали в София са вдъхновени от архитектурния стил на парижките пазари и са построени с метална конструкция, изработена в леярните на Густав Айфел – знаменития френски инженер, създал Айфеловата кула и носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.
Тези хали имат значима роля в историята на София, като целта при тяхното създаване е била да придадат на столицата европейски облик. Преди тяхното изграждане, на това място се е провеждал петъчният женски пазар, където местни търговци от околните села предлагали своите стоки. Мястото, където днес се намират Халите, тогава е било Касапската чаршия, а за кратко – и дървеният цирк „България“.
Според журналиста и философ Тони Николов, появата на софийските хали променя структурата на традиционния център на града. Той обяснява, че до този момент, месото се е донасяло вкъщи набучено на пръст. В началото на 20 век обаче, София въвежда нови хигиенни стандарти и хали като тези стават необходимост. Николов казва, че влизането в Халите е било като да се озовеш едновременно в Париж и Виена. Те предлагали богат асортимент от продукти, като вина, сирена и различни видове хляб, които спомагали столичаните да се чувстват европейци.
Централните хали са открити през 1911 г. по проект на архитекта Наум Торбов, роден в село Гопеш, Битолско (днешна Северна Македония). След обучението си в Букурещкия институт за изящни изкуства, Торбов проектира Халите като първия съвременен покрит пазар в София.
По думите на Николов, Халите винаги са предизвиквали спор дали са символ на консумативизма или културата. Сградата, заедно с Централната минерална баня, са изградени като контрапункт на джамията „Баня Баши“, която се намира между тях. Културологът проф. Александър Кьосев нарича тези две сгради „европейски кавички“, които изместват османския пазар пред джамията.
С годините значението на Халите нараства. След Първата световна война, икономическият подем на България и разрастването на столицата правят Централните хали важен търговски център. До средата на 40-те години на 20 в. там работят около 170 дюкяна и щанда.
През социалистическия период сградата запазва своето значение и през 1955 г. получава статут на паметник на културата. През 70-те години Халите са ремонтирани и са добавени два етажа.
В края на века Халите западат и през 90-те години сградата дори има дърво, растящо през покрива. В началото на 21 век, Столичната община продава сградата на израелската компания “Ащром”, която извършва ремонт и отново я отваря за търговци. След време, през 2022 г., Халите са закупени от немската верига супермаркети “Кауфланд”, която ги реновира и превръща в свой магазин, предизвиквайки протести.
Реновираната сграда е открита на 22 май 2022 г. и включва запазената метална конструкция, нова тераса и реставриран часовник, който звъни на всеки 15 минути. Възстановен е и оригиналният фонтан. В подземието са разположени множество магазини, включително най-голямата детска книжарница в страната. В сградата има и културна зона, с малка сцена за събития, както и информационни табла, разказващи историята на древния римски град Сердика и самите Хали.
Проектът има за цел да възстанови социалните и културните функции на сградата, като я превърне в отворено пространство за култура в най-широкия смисъл на думата.
Вашият коментар