В петък сутринта небето над Киев отново се разтресе от експлозии. Градът, свикнал да се събужда с воя на въздушна тревога, отново стана мишена на руски ракети. Този удар обаче особено ярко илюстрира циничната природа на съвременната война: пет балистични ракети „Искандер-М/КН-23“ бяха насочени право в сърцето на украинската столица – място, където историята се преплита с дипломацията, а древни храмове съжителстват с офиси на международни мисии.
Статистиката от тази сутрин звучи като обвинителен акт: един загинал, единадесет ранени, петима хоспитализирани. Зад тези числа стоят човешки съдби – хора, чиято единствена „вина“ е, че са се оказали на неправилното място в неправилното време. В епоха, когато прецизното въоръжение позволява хирургическа точност на ударите, всяка атака върху граждански обекти не е случайност, а умишлен избор. Символиката на този акт е неоспорима: сред пострадалите сгради е такава, в която се помещават шест дипломатически представителства – на Албания, Аржентина, Палестинската автономия, Португалия, Северна Македония и Черна гора. Това не е просто нарушение на международното право – това е директно предизвикателство към цялата система на дипломатическите отношения, чийто основен принцип е неприкосновеността на дипломатическите мисии.
Украинските сили за противовъздушна отбрана отново демонстрираха своя професионализъм, сваляйки всички пет балистични ракети. През същата нощ те унищожиха и 40 от общо 65 дрона – сякаш в зловещ маратон на видеоигра. Но дори тези впечатляващи успехи не успяха да предотвратят трагедията. Осколките от свалените ракети, подобно на парчета от разбити надежди за мир, все пак намериха своите жертви.
Историята на църквата „Свети Николай“, пострадала от удара, добавя към трагедията особено драматичен исторически контекст. Храмът, преживял революции и световни войни, сега отново е застрашен – този път от тези, които най-силно заявяват, че защитават православните ценности. Това противоречие между думи и дела е характерно за съвременната руска политика.
Международната реакция на този инцидент извади наяве дълбоки проблеми в съвременната система на международните отношения. Макар и емоционални, изказванията на висши европейски представители остават само думи. Урсула фон дер Лайен говори за „нов ден“ на пренебрежение към международното право, но къде е червената линия, след която думите ще се превърнат в действия?
Икономическият аспект на тази атака заслужава специално внимание. Всяка балистична ракета „Искандер“ струва милиони долари. В условията на международни санкции производството на такова оръжие изисква сложни схеми за заобикаляне на ограниченията, използване на подставени компании и сиви вериги за доставка на компоненти. Това поставя сериозни въпроси за ефективността на съществуващия санкционен режим.
Разговорите за необходимостта от мирни преговори на фона на подобни атаки звучат особено цинично. Как е възможно сериозно обсъждане на дипломатически инициативи, когато самите дипломатически мисии стават мишени? Това фундаментално противоречие поставя под съмнение самата възможност за конструктивен диалог в настоящите условия. Историческият опит показва, че политиката на умиротворяване на агресора никога не е водила до желаните резултати. От Мюнхенското споразумение от 1938 г. до съвременните опити за „разбиране на позицията“ на Русия – всеки път отстъпките към агресора само отлагаха неизбежния конфликт, правейки неговите последствия още по-разрушителни.
Технологичният аспект на тази атака също заслужава внимание. Използването на съвременни балистични ракети срещу граждански обекти показва опасна тенденция: технологичният напредък без адекватни международни механизми за контрол се превръща в заплаха за мирното население. Това изправя международната общност пред нови предизвикателства в областта на контрола върху въоръженията.
Изводът е очевиден: международната общност е изправена пред необходимостта от фундаментално преосмисляне на подхода си към подобни конфликти. Половинчатите мерки и компромиси в ситуация, в която едната страна открито пренебрегва всички правила, водят само до ескалация на конфликта. Нужна е комплексна стратегия, включваща затягане на санкциите, увеличаване на военната помощ за Украйна и създаване на ефективни механизми за привличане към отговорност за военни престъпления. Всеки нов ден на бездействие ни приближава до точката на невъзврат, когато международното право окончателно ще се превърне в куха фраза, а правото на силата ще се утвърди като единственият закон в международните отношения. Да допуснем това би било неприемливо – цената за целия цивилизован свят ще бъде твърде висока.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар