Модерните тенденции към по-къса, но по-продуктивна работна седмица не намират подкрепа в България. Работодателите категорично се противопоставят на идеята за намаляване на работните дни до четири, както правят някои европейски държави, показва проучване на БТА сред основните работодателски и синдикални организации. Причина за анкетата е започналата в Гърция дискусия относно законопроект, който предлага възможността родителите да работят четири дни седмично, но с 10-часов работен ден вместо стандартните осем часа.
Според българския Кодекс на труда, работната седмица е пет дни, а работното време е 40 часа седмично. В ЕС България и Гърция се отличават с най-дългата работна седмица по реално отработено време, въпреки че страната ни е на последно място по дял служители, които работят с по-дълго работно време.
Продуктивността в България е най-ниската в ЕС, достигайки само 56,8% от средната за съюза, което я поставя на последно място. Страната не е готова за четиридневна работна седмица, заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева пред БТА. Застаряването на населението и намаляването на броя на работещите хора означава, че по-малко работни часове ще доведат до по-малко производство, обясни тя. Липсата на достатъчно висока степен на дигитализация и автоматизация също ограничава възможностите за увеличаване на свободното време на служителите.
Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би намалила производителността на стоки и услуги с 20%, което би увеличило разходите за работодателите със същия процент, коментира зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата активност, съкращения на работни места и намаляване на приходите в бюджета. Според Бошев, такива идеи не могат да функционират в отворена икономика като българската, където конкуренцията за работници и продукция е интензивна.
Относно гръцкото предложение за четиридневна работна седмица с 10-часов работен ден, Бошев подчерта, че “хората не са роботи” и няма да бъдат продуктивни в последните часове на деня.
Конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров посочи, че за да се промени работната седмица, е необходим диалог между работодатели и служители. Промяната би изисквала преорганизация на работното време и начините за неговото отчитане, което би създало затруднения за работодателите. Според Загоров, самият персонал в България също не търси четиридневна работна седмица.
Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов информира БТА, че има примери на български компании, които вече експериментират с четиридневна работна седмица при запазено заплащане. Възможността за прилагане на такъв модел зависи главно от естеството на работата, смята той. Според Капитанов, проблемите са по-скоро пазарни, отколкото юридически – Кодексът на труда позволява гъвкави решения, но те рядко са осъществими поради недостиг на кадри. В България служителите често изпълняват множество функции, което прави намаляването на работните дни предизвикателно за работодателите, особено когато бизнесът вече изпитва трудности с покриването на нуждите си с наличния персонал.
Вашият коментар