На фона на подготовката на държавния бюджет за 2025 г. и усилията за приемане на еврото, проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изглежда като детайл, макар и значителен, с близо 10 милиарда лева разходи.
Предложеният бюджет не се различава съществено от този на служебното правителство, който вече анализирахме, затова няма да повтаряме препоръките си. Важно е обаче да припомним, че здравеопазването е услуга, от която всеки гражданин се възползва многократно през живота си, а качеството на тези услуги оказва пряко въздействие върху здравето и благосъстоянието на населението.
От тази гледна точка не само общият размер на средствата, но и тяхното разходване и постигнатите резултати са от съществен интерес за данъкоплатците. В този контекст, публикуваният през последната седмица анализ на НЗОК за ефектите от повишената реимбурсация на лекарствени продукти за сърдечносъдови заболявания заслужава признание.
Проучването показва, че с допълнителен ресурс от около 30 млн. лв. ще бъдат лекувани 29 хиляди пациенти, като се очаква средно повишение на преживяемостта с 5,25 години на пациент, както и икономически принос за страната над 2,6 млрд. лв.
Според данни на Евростат България е на първо място в ЕС по загубени години живот вследствие на преждевременна и предотвратима смъртност – над 8205 години загубен живот. След нас се нареждат Латвия, Румъния и Литва – държави с близък социално-икономически профил. Оценката на ефекта от дадена политика чрез ясни и измерими индикатори е важна стъпка към прилагане на политики, основани на доказателства. Какви още мерки могат да бъдат предприети в здравеопазването?
Превенция и профилактика – Разширяване на мерките за превенция и програми, които могат да намалят преждевременната смъртност, включително по-добър контрол върху заболяванията, които имат тежки последици както за пациентите, така и за здравната и социалната система.
Преразпределение на ресурси – Бюджетът на НЗОК е силно фокусиран върху болничната помощ, но дали това е най-ефективният подход? Държави с по-нисък дял разходи за болници, но с добре организирани системи за профилактика и доболнична помощ, постигат по-висока продължителност на живота и по-ниска преждевременна смъртност.
Качествени стандарти и мониторинг – Необходими са ефективни механизми за наблюдение на стандартите за качество в болничната помощ, за да се гарантира, че вложените средства водят до реално подобрение на здравните услуги.
Достъпност и кадрови потенциал – Облекчаването на регулациите за аптеките може да подобри достъпа до лекарства, а увеличаването на заплащането на медицинските сестри би помогнало за справяне с кадровия дефицит, който застрашава функционирането на системата.
В заключение, всяка загубена година живот е необратима последица от действия или бездействия на институции и хора. Измеримият ефект от добре планираните здравни политики може не само да подобри качеството на живот, но и да намали тежестта върху икономиката и обществото като цяло.
Вашият коментар