Посочените данни от Евростат и PISA рисуват обезпокоителна картина за нивото на четене в България. Фактът, че около две трети от българите над 16 години не са прочели нито една книга през последната година, показва сериозен проблем със заинтересоваността към четенето. Още по-тревожни са резултатите от PISA, които показват, че около половината от гимназистите са функционално неграмотни. Това означава, че тези млади хора, излизайки от образователната система, изпитват затруднения да разбират по-сложни текстове, което директно влияе на способността им да четат и разбират книги.
Въпреки тези тревожни тенденции, издателите като д-р Виктория Бисерова посочват, че в България все пак има значително четене, като българите все повече се интересуват от книги, особено жанрови през лятото. Данните за издаваните книги в страната също показват положителна тенденция – увеличава се броят на научно-популярните и художествени заглавия.
Въпреки дигитализацията и възможностите за четене на различни електронни платформи, хартиената книга продължава да има своето място в съвременния свят. Развитието на когнитивните умения за четене с разбиране може да промени тези тенденции в бъдеще и да увеличи броя на четящите хора.
