В акваторията на Балтийско море се разгръща безпрецедентна операция за защита на критичната инфраструктура. В частност естонският военен кораб Raju започна патрулиране на подводния кабел Estlink 1 в отговор на поредица от тревожни инциденти, които имат признаци на планирана кампания за дестабилизация на европейската енергийна система.
Събитията от 25 декември 2024 г. станаха кулминация на поредица от подозрителни инциденти в Балтийския регион. Аварийното изключване на подводния кабел EstLink 2 беше съпроводено с повреда на четири телекомуникационни линии, свързващи Финландия с Естония и Германия. Този случай е забележителен не само заради мащаба на щетите, но и защото е част от систематична кампания срещу критичната инфраструктура на региона. Хронологията на събитията през последната година и половина предизвиква голямо безпокойство сред експертите по сигурността. От октомври 2023 г. регионът се сблъсква с няколко произшествия: повреда на газопровода Balticconnector и на оптичната комуникационна линия между Естония и Финландия, а през ноември 2024 г. — с прекъсване на комуникационните кабели между Швеция и Литва, Финландия и Германия. Сега, през декември, е засегнат енергийният кабел Estlink 2 с мощност 650 мегавата.
Особено тревожно е, че зад тези действия се вижда ясна стратегия. Главното управление за дълбоководни изследвания на Министерството на отбраната на Русия е прекарало последното десетилетие в целенасочено проучване на подводните комуникации на страните от НАТО и ЕС. Това подразделение е специализирано в разработването на методи за скрито въздействие върху критичната инфраструктура на потенциалните противници, включително определяне на точки за евентуално поставяне на взривни устройства и диверсионни операции.
В контекста на настоящия инцидент руският танкер Eagle S, който е част от „сенчестия флот“, привлича особено внимание. Характерът на повредите и аномалиите в движението на плавателния съд, включително необяснимите намаления на скоростта, указват на възможността за умишлено действие. Присъствието в района на инцидента на хонконгския танкер Xin Xin Tian 2, собственост на компания с руски връзки, допълва картината за внимателно планирана операция. Важен фактор в тази ситуация е географското разположение на специалните подразделения на руския Балтийски флот. Тези подразделения, които се намират в Калининградска област, по специално в град Балтийск и село Парусное, практикуват диверсионни и контрадиверсионни дейности в морските театри на военни действия. Присъствието им в региона представлява постоянна заплаха за критичната инфраструктура.
Настоящият инцидент придобива особено значение в контекста на енергийната сигурност на региона. Естония и Финландия планираха значително разширяване на енергийното си сътрудничество, като през 2022 г. подписаха меморандум за изграждането на Estlink 3 с мощност 1000 мегавата. Повреждането на съществуващата инфраструктура може да се разглежда като пряка заплаха за тези планове за развитие и демонстрация на потенциала за дестабилизиране на енергийната система на региона. Но руската дейност не се ограничава само до Балтийско море. В северната част на Атлантическия океан се отбелязва засилена разузнавателна дейност от страна на корабите на Северния и Балтийския флот. Особено опасение буди интересът им към газопроводите, идващи от норвежки находища, и към мащабни офшорни вятърни паркове с обща мощност около 25 гигавата. Едновременното повреждане на тези съоръжения може да доведе до катастрофална енергийна криза в Северна Европа.
Експертите разглеждат тези инциденти като елемент от по-широка стратегия за натиск върху европейските държави. Това е своеобразен отговор на санкционната политика на ЕС и предупреждение във връзка с предстоящия 16-ти пакет от санкции, планиран за края на февруари 2025 г. Русия демонстрира своята готовност за ескалация на подводната война, като използва тактиката на „правдоподобното отричане“ и създава ситуации, при които непосредствената им отговорност е трудно доказуема.
Обезпокоителен е и фактът, че след всеки инцидент истинските виновници не се назовават конкретно, а това създава атмосфера на безнаказаност. Изявленията за „дълбока загриженост“ и заплахите за „хибридна война, водена от злоумишленици“, без ясно посочване на източника на заплахата, само стимулират продължаването на подобни дейности.
Реакцията на европейските органи на последния инцидент беше бърза, но ефективността на предприетите мерки остава под въпрос. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност обяви нови санкции срещу руския „сенчест флот“ и засилване на мерките за защита на критичната инфраструктура. Предвижда се подобряване на обмена с информация между страните, въвеждане на нови технологии за откриване на заплахи и развитие на възможностите за подводен ремонт. Опитът от предишни инциденти обаче показва, че без прямо посочване на виновника и предприемане на строги контрамерки подобни атаки ще продължат. Важно е да се вземе предвид, че тези действия са част от по-широка стратегия за сплашване, целяща да отслаби подкрепата за Украйна и да противодейства на санкционната политика на ЕС.
В настоящата ситуация европейските държави трябва да разработят комплексна стратегия за защита на критичната инфраструктура. Традиционните методи за охрана на морските комуникации следва да бъдат допълнени със съвременни технологии за откриване и предотвратяване на заплахи. Само решителни действия, включващи ясно идентифициране на източниците на заплахи и адекватно им противодействие, могат да гарантират сигурността на европейската инфраструктура в дългосрочен план. Този инцидент е решаващ момент за проверка на способността на европейската общност да противодейства на хибридните заплахи. Недостатъчно твърд отговор може да се възприеме като признак на слабост и да провокира нови опити за дестабилизиране на критичната инфраструктура в региона. В условията на нарастващо геополитическо напрежение защитата на критичната инфраструктура става ключов елемент за гарантиране на енергийната сигурност и политическата стабилност на европейския континент.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар