, ,

България подкрепя Украйна по пътя към членство в ЕС и НАТО

Година и половина война на Русия срещу Украйна ясно показа, че Украйна трябва да бъде член на НАТО в името на мира в Източна Европа.

Това е позицията, изразена наскоро от българското правителство. Онзи ден българският външен министър Мария Габриел проведе разговор с Дмитрий Кулеба (външен министър на Украйна), по време на който изрази мнението на България за членството на Киев в Алианса.

“България подкрепя Украйна по пътя й към членство в Европейския съюз и Северноатлантическия алианс”, заяви г-жа министърът. Също така стана известно, че Кулеба е поканил България да се присъедини към коалицията за създаване на Специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна, на която покана все още няма официален отговор.

Въпреки че Украйна желае да се присъедини към алианса след края на военните действия, тя иска политическо решение относно възможността за присъединяване на срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли. Освен това украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Украйна се нуждае от ясни гаранции за сигурност от Запада, които да бъдат фиксирани “на хартия” [под формата на договор – бел. ред.]

Трябва да се разбере, че обстоятелствата са такива, че сега е идеалният момент за България да остави следа в историята на защитата на Европа от новия кървав агресор, както и да подкрепи собствения си военнопромишлен комплекс.

И изглежда, че България е взела решение. Както заяви министърът на отбраната Тодор Тагаев: “България подготвя нов транш от помощта за Украйна, тя е такава в съответствие с техните нужди, нашите възможности и решението на Народното събрание от 9 декември. Размерът на помощта ще бъде същият като миналия път. Ние изваждаме от складовете това, което е в добро състояние и има по-дълъг експлоатационен срок, но да кажем 30-40 години или повече, и винаги има въпрос какво точно имаме предвид и как се изчислява тази цена.

Тодор Тагарев спори публично и с президента Румен Радев, който заяви, че е грешка България да се присъедини към решението на ЕС да произведе 1 млн. снаряда за Украйна. В отговор Тагарев заяви, че военният конфликт в Украйна е инвестиция във военно-промишления комплекс на България.

“Говорим за инвестиции, европейски инвестиции, в разширяване на капацитета и модернизиране на отбранителната ни индустрия, преди да сме пропуснали възможността, защото комисар Тиери Бретон първо дойде в България, но след това посети други държави и ние казахме, че това не ни е нужно. Никой няма да ни чака, динамиката в тази област (военнопромишления комплекс, производството на оръжие) е изключителна”, подчерта министърът на отбраната.

България вече заема съответното място във въоръжението на Украйна. Както вече беше известно, ВСУ получи хиляда 40-милиметрови ръчни гранатомети ATGL-L3. Доставката беше осъществена със средства, събрани в рамките на украинската инициатива “Завръщане към живота”. Гранатометите, произведени от българската компания “Арсенал”, са предназначени за поразяване на леки бронирани машини. Те могат да се използват и за подтискане на вражески позиции.

На този етап – България трябва да бъде единна в пълното си разбиране на ситуацията на бойния фронт. Сега правителството на страната има възможност да вземе някои необходими решения в името на още по-голямото консолидиране както на Европа, така и на ЕС и НАТО.

Макар че българският президент Румен Радев, който и преди е отказвал да предостави мащабна военна помощ на Украйна, отново заяви, че подобна подкрепа би въвлякла България в конфликта, изявленията му са мотивирани по-скоро от страх от неизбежното – да бъдем неутрални в Европа сега би означавало да подкрепим мълчаливо агресията на Путин, която не познава граници и не се съобразява с гражданството на народите.

За щастие новата парламентарна коалиция в България обеща да сложи край на дългогодишната политическа безизходица. Отчасти това е нова стъпка към Украйна. А българският президент, бивш генерал от военновъздушните сили, обучен в САЩ, от години се бори с обвиненията на политическите си съперници, че заема прокремълска позиция. Радев се противопоставя на политиката на ЕС спрямо Русия – и веднъж заяви по време на предизборен дебат, че Крим, бандитски завзет от Кремъл в Украйна през 2014 г., е “руски”.

Лайтмотивът на българската външна политика ще бъдат думите, изказани от Тагарев: “ще бъдем в безопасност, когато последният окупатор си отиде отвъд границите на Украйна и агресивните намерения на Кремъл бъдат блокирани. Това е единственият начин да гарантираме сигурността на нашия регион и на нашето бъдеще”.

Людмила Балканова специално ща FAR.BG

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние сме в социалните мрежи

Теми