След години отлагане България вече разполага с национален план за ограничаване на антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. Документът е одобрен на 21 януари и поставя конкретни цели – поне 18% по-ниска употреба на антибиотици и по-малко тежки инфекции, причинени от устойчиви на лечение бактерии.
Програмата предвижда информационни кампании за разумна антибиотична терапия, промени в болничната практика за намаляване на вътреболничните инфекции и мерки в животновъдството, където се цели 25% спад в продажбите на антибактериални препарати. За изпълнението на заложените действия са планирани близо 839 хил. евро до 2029 г., разпределени между здравното и земеделското министерство.
Здравните власти отчитат, че по-голямата част от антибиотиците се изписват извън болниците, най-често при деца, като в половината до 80% от случаите те не са медицински необходими. Липсата на микробиологична диагностика и лечението „на сляпо“ се посочват като основен фактор за нарастващата лекарствена устойчивост. След пандемията България вече е сред страните с най-висока консумация на антибиотици в Европа.
Особено тревожни са данните за рязко увеличената употреба на макролиди, флуорохинолони и някои широкоспектърни антибиотици, което води до високи нива на резистентност при редица бактериални инфекции. В отговор се предвижда пилотно въвеждане на бързи диагностични тестове в практиката на общопрактикуващите лекари.
В болничната помощ акцентът пада върху промени в клиничните пътеки, контрол върху профилактиката и лечението с антибиотици и задължително осигуряване на изолационни стаи за пациенти с мултирезистентни инфекции. Заложено е и въвеждането на цялостна политика за управление на антибиотичната употреба, целяща по-ефективно лечение и ограничаване на резистентността.
За първи път страната получава цялостна рамка за координирани действия срещу антимикробната резистентност, обхващаща хуманната и ветеринарната медицина, както и опазването на околната среда, в съответствие с международния принцип „Едно здраве“.






Вашият коментар