През 2023 г. българските емигранти изпратиха на своите роднини и близки в страната рекордната сума от 1,32 млрд. евро. Този аналогичен нарастък с 25% спрямо предходната година представлява възстановяване след сериозния спад на емигрантските преводи по време на пандемията от COVID-19, когато множество бизнеси бяха принудително затворени.
В сравнение с 2022 г., когато се отчетоха около 1,2 млрд. евро от трансфери на български емигранти, потокът от пари в страната е увеличен с 25%. Дори по обем, емигрантските преводи за миналата година надхвърлят тези от преди пандемията – през 2019 г. бяха около 1,2 млрд. евро.
Според официалната статистика на БНБ, цитираната сума включва преводи чрез банкови институции, финтех компании и компании за парични преводи с време до 10 минути.
Илиян Насков, изпълнителен директор на компания за парични преводи, посочи, че около 25% от тези преводи са в брой и не се отразяват в статистиката, тъй като се извършват ръчно от познати на работещите в чужбина българи.
Емигрантските пари остават значителен фактор за българската икономика, като всеки ден влизат около 4,170 млн. евро помощи от емигрантите, според Насков.
Най-големите трансфери идват от Германия – около 230 млн. евро, последвани от САЩ с 209 млн., Испания с 114 млн., Англия с 109 млн. и Гърция с 71 млн. евро, според данни на БНБ.
Растежът на емигрантските преводи е свързан с инфлацията. През 2022 г. средната месечна сума, изпратена от българите в чужбина, беше 570 лв., докато през 2023 г. тя се увеличи до 610 лв., според Насков.
Тези пари са от жизненоважно значение за поне 2 милиона домакинства в България, които ги използват за покриване на разнообразни разходи – сметки, кредити, лекарства, ремонти, образование и дори храна. Насков поясни, че най-голям брой трансфери се извършват към слабо развитите и бедни райони, откъдето произхождат основните диаспори с български гастарбайтери.
Същевременно, статистиката от Евростат за 2022 г. показва, че България е една от най-зависимите държави в ЕС от емигрантските пари. Притокът на тези инвестиции през 2022 г. е представлявал 2,2% от БВП на страната, като това я класира на шесто място заедно с Унгария. Преди нея са Хърватия (7,6% от БВП), последвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно в Европейския съюз емигрантските пари представляват 0,8% от БВП.
Вашият коментар