Днес българите отново почитат традицията на “Баба Марта”, която е с дългогодишна история. На 1 март всеки дарява на своите близки специален оберег, наричан “мартеница”, за да им донесе здраве и късмет през следващата година. Мартениците се изработват само на този ден, когато, според поверията на българите, започва новата стопанска година.
Хората, дърветата и дори животните се украсяват с мартеници на 1 март, за да се защитят и да постигнат успех през годината. Тези специални обереги се изработват от пресукан бял и червен конец и се носят до 9 март, когато е църковният празник на св. 40 мъченици, или до 25 март, когато се отбелязва Благовещение. Според обичая мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците винаги се изработват от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на България конците са само червени, докато в други райони се използват многоцветни, но с преобладаващо червен цвят. Червеният цвят, според народните вярвания, представлява силата на слънцето и придава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. Белото се свързва и с красотата, докато червеното е символ на жизненост, здраве, любов, победа, храброст, светлина, изгряващо и залязващо слънце.
Според легендата първата мартеница е създадена от Ахинора, жена на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал през Дунава и основал първите български земи около Балкана. Ахинора, която дълго очаквала мъжа си, завързала пресукани бели и червени конци на крачето на лястовичка и я пуснала да носи послание за здраве и любов.
Този стар древен обичай, вероятно предхристиянски, е уникален за българската култура, макар че подобна традиция се запазва и в Румъния. Там мартеницата се нарича “марцишор” и се дарява само на жени, докато в Северна Гърция децата носят мартеница като гривна, изработена от пресукан бял и червен конец. Обичаят се запазва и в съседните страни, където българите са се заселвали през вековете – той се практикува в южните части на Молдова, населени от етнически българи.
Обичаят да се закичва мартеница е популярен не само в България, но и в други балкански страни. През 2017 г. той беше включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството, като общо предложение от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. Проф. д-р Албена Георгиева, експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика при БАН, взе участие от страна на България в подготовката на кандидатурата.
Интересни са и другите обичаи, свързани с мартениците у нас. В Разградско, на 1 март, сутринта при изгрева на слънцето всяка домакиня хвърля червен плат на едно от плодните дървета в градината, “за да развесели Баба Марта”. В Троянско стопанките на всяко домакинство връзват червени вълни по ключалките на вратите, около плодовете, на рогата на добитъка, преди изгрева на слънцето на 1 март.
В региона на Хасково традицията с мартениците се свързва със специфичен обичай. Бабата, която се грижи за връзването на мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Този обичай допълнително подчертава вярата в представата, че Баба Марта спохожда хората и посевите. Тя е облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи, което символизира късмета и благополучието, които се носят с пролетта.
Вашият коментар