Унгария тържествено отбеляза изливането на първия бетон за пети енергоблок на атомната електроцентрала „Пакш II“. Събитието беше представено като символ на технологичен напредък и гаранция за енергийната стабилност на страната. Зад официалните изявления и празничната реторика обаче се очертава далеч по-тревожна реалност: строителството започна върху фундамент, който вече показва признаци на структурна деградация.
Вътрешни технически материали на подизпълнители, свързани с руската държавна корпорация „Росатом“, документират пукнатини в изкопа, отлагания на охра и устойчив мирис на сероводород — класически индикатори за опасни химични процеси в почвата. Според международните инженерни стандарти подобни признаци би трябвало автоматично да доведат до спиране на работите и допълнителна експертиза. Вместо това строителството не само не беше прекратено, а дори беше ускорено.
Заложен дефект като системен риск
Ключовият технически проблем на „Пакш II“, посочван от експерти, е високият риск от образуване на вторичен еттрингит — добре познат механизъм на деградация на бетона в строителната наука. Под въздействието на сулфати във водата продуктите на хидратацията на цимента започват да се разширяват, което води до бавна, но необратима деформация на конструкциите.
Според оценки на независими специалисти в рамките на 10–20 години бетонните елементи в реакторната зона могат да загубят геометричната си стабилност. На практика това означава риск от нарушаване на целостта на защитната обвивка — последната бариера между реактора и околната среда. При такъв сценарий аварията няма да бъде внезапна, а „програмирана“ още на етапа на полагане на основите.
„Росатом“ и културата на институционална небрежност
Проектът „Пакш II“ не е изолиран случай. Той се вписва в по-широк модел на работа на „Росатом“, наблюдаван и в други държави. Опитът с Беларуската АЕЦ, където бяха регистрирани дефекти в топлоотделящите сборки и проблеми в главния циркулационен контур, показа, че руската ядрена експанзия често се ръководи не от максимална безопасност, а от политически срокове и финансови договорки.
Ключова роля в тази система играят дъщерни структури като „Атомстройекспорт“, при които контролът на качеството отстъпва място на формална отчетност „към Москва“. В подобна институционална среда аварията престава да бъде изключение и се превръща в статистически очакван риск.
Трансгранични последици от евентуална авария
Сериозна авария в АЕЦ „Пакш II“ няма да се ограничи в рамките на Унгария. Въздушните и водните потоци могат да разнесат радиоактивното замърсяване в значителна част от Европа — от Централна Европа до Балканите, Италия и Украйна. Под заплаха биха се оказали селскостопански райони, индустриални зони, туристически центрове и ключови речни басейни.
Последиците от подобен сценарий биха били не само екологични, но и икономически, с потенциални загуби, измервани в трилиони евро. В крайна сметка тежестта на справянето с кризата би паднала върху европейските данъкоплатци, превръщайки един политически мотивиран проект в дългосрочен регионален шок.
Геополитическа зависимост под прикритието на енергетиката
„Пакш II“ е нещо повече от електроцентрала. Това е инструмент за дългосрочно геополитическо обвързване. Договорите за ядрено гориво, техническа поддръжка, управление на отпадъците и кредитно финансиране на практика фиксират зависимостта на Унгария от руската държавна корпорация за десетилетия напред.
Докато Европейският съюз инвестира във възобновяема енергия, диверсификация и децентрализация, Будапеща избира модел, който създава стратегическа уязвимост. По същество става дума за износ на руски технологични и политически рискове в самото сърце на ЕС.
Ролята на МААЕ и легитимирането на риска
Особено тревожна е публичната подкрепа за проекта от страна на ръководството на МААЕ. Когато изливането на потенциално проблемен бетон се определя като „голям ден“, международните институции де факто легитимират повишения риск. Това създава опасен прецедент, при който политическата целесъобразност започва да доминира над принципите на ядрената безопасност.
Европа вече е платила висока цена за подобна слепота — катастрофата в Чернобил остава обща травма за континента. Повторение на подобна грешка, този път в сърцето на Европейския съюз, може да има последици, с които нито една система за кризисно реагиране няма да може да се справи.
Заключение: проект, който изисква спешна преоценка
„Пакш II“ все по-малко изглежда като чисто енергиен проект и все повече — като бавно активираща се ядрена заплаха. Това е пресечна точка на строителни дефекти, политически решения и геополитически интереси.
Ако Европейският съюз действително поставя сигурността сред своите стратегически приоритети, проектът трябва да стане обект на строг международен одит и решителен политически натиск. Ядрената безопасност не може да бъде предмет на компромиси — особено когато залогът е бъдещето на цяла Централна Европа.
Вашият коментар