Управлението на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, основано на обещания за реформи, се изправя пред ново предизвикателство след провала на преговорите за ротация и настъпването на предстоящи избори. Въпреки заявленията, че приоритетите остават непроменени, се нараства усещането, че важни промени може да бъдат заменени в полза на съществуващото състояние на нещата. Ето защо се раждат опасенията.
Преди почти една година две от големите коалиции в парламента – ГЕРБ-СДС и “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ), постигнаха споразумение за съвместно управление с ротация на поста на премиера след 9 месеца. Това споразумение получи подкрепата на ДПС.
Но сега политическата картина е различна: ГЕРБ и ДПС демонстрират сближаване, докато ПП-ДБ е изолирана. Предстоят нови избори. В този контекст се задава въпросът дали основните приоритети, около които се обединиха трите партии, могат да бъдат променени или пренебрегнати в полза на съществуващото състояние на нещата – или тяхната същност да бъде подменена.
Основата на досегашното управление, известно като “сглобка”, се основаваше на изпълнението на няколко основни приоритета, включително приемането в Шенгенската зона и еврозоната, конституционни промени, съдебна реформа, създаване на нова антикорупционна комисия, промени в службите за сигурност и обновяване на регулаторните органи.
След 9-месечния мандат на кабинета на Николай Денков, България вече е по-близо до пълноправно членство в Шенгенската зона, приближава се до приемане на еврото и има конституционни промени. Въпреки това, неясно е какво се случва със съдебната реформа, борбата с корупцията, промените в службите и новите състави на регулаторните органи.
С появата на новите предсрочни избори, се появяват поне няколко риска:
Намеренията за подобрение на съдебната система, антикорупционната комисия и регулаторните органи да бъдат заменени с политически договорки.
Възможността ключовите назначения да се осъществят с плаващи мнозинства, което би могло да запази съществуващото положение.
Възможността за саботиране на усилията за по-голяма независимост на съдебната система и по-ефективна борба с корупцията на високите държавни нива.
Относно службите за сигурност, е ясно, че те няма да бъдат реформирани, тъй като досегашните управляващи партньори не успяха да се съгласят за промени в този сектор.
Съдебната реформа изисква приемането на нов Закон за съдебната власт, който вече е предмет на обществено обсъждане. Този закон трябва да уреди редица важни въпроси, включително правомощията на новите органи за съдебна власт, изискванията за избор на техните членове и преформулирането на правомощията на прокуратурата.
Появата на плаващи мнозинства може да доведе до запазване на политическото влияние върху съдебната система. Този риск се засилва от нежеланието на ГЕРБ да закрепи приемането на конкретни текстове от Закона за съдебната власт в споразумението за управление с ПП-ДБ след ротацията.
Според Брегов, новата конституционна рамка създава риск при отсъствието на стабилно правителство от ГЕРБ и ДПС да проведат ключови законодателни промени и назначения, които да поставят под съмнение планираната съдебна реформа. Този риск може да се материализира чрез използването на плаващи мнозинства, където биха могли да се включат и опозиционните партии “Възраждане”, БСП и “Има такъв народ” (ИТН).
Брегов идентифицира опасността, че същите партии, които досега са били част от мнозинствата, попълващи съставите на ВСС и Инспектората към съвета, могат да използват този механизъм, за да запазят политическото си влияние върху съдебната система. Той изразява тревога и по отношение на нежеланието на ГЕРБ да включи конкретни текстове от ЗСВ в споразумението за управление с ПП-ДБ след ротацията.
По думите на Брегов, новите избори за назначаване на членове на ВСС и Инспектората представляват възможност за влизане на различен профил кандидати, което е от съществено значение за съдебната реформа. Този нов профил, въпреки това, трудно може да бъде постигнат от обичайните парламентарни играчи, които биха могли да подкрепят съхраняването на статуквото.
Съгласно Гунев, познатият парламентарен прием може да се използва и при приемането на новия Закон за съдебната власт, за да бъдат внесени някои ключови промени, като например ограничаване на командироването на магистрати, което в момента се използва за временно повишаване на тези лица само с подпис на председателя на съответния съд или ръководителя на прокуратура.
Брегов и Гунев изразяват тревога, че същите партии, които са били отговорни за назначаването на съдебните чиновници в миналото, биха могли да продължат да оказват влияние в бъдеще, което би могло да затрудни реформите и борбата с корупцията. Тези опасения са подкрепени и от факта, че разделението на КПКОНПИ на две нови комисии не е било последвано от избор на нови състави на тези органи.
Вашият коментар