Днес отбелязваме зимния Симеоновден, който се счита за един от най-неудачните дни в годината, известен още като Симеон бележник. Според народните вярвания, този ден оставя рани и белези върху хората, поради което се препоръчва да се избягват остри предмети. Трети февруари е известен и като третият вълчи празник, когато се избягва работа с вълна, изхвърляне на пепел и смет навън, за да не се налутат вълците. В някои области дори се забранява употребата на думата „вълк“.
В традиционната народна памет първите три дни на февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци, посветени на вълка. В този период се извършват различни ритуални обреди, като жените не плетат, не предат, не тъкат и не перат. Този обичай вероятно се е появил по-късно във фолклорната традиция, тъй като обредността му е трудно да се различи от предишните дни.
По повод Симеоновден се спазва вярване, че не е добре да се дава нещо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да се запази „берекетът“ в дома.
Симеоновден има и лятно-есенно съответствие на 1 септември. Двете събития са свързани със земеделските занимания, като разпределят годината на пролетна и есенна оран и сеитба.
На 3 февруари честват имен ден: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника.
Преданията разказват, че свети Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст от еврейски на гръцки, определени от египетския цар Птоломей II Филаделф (285-246 г. пр.Хр.). Според протоевангелието на Йаков, Симеон става свещеник в Йерусалимския храм след убийството на Захарий, бащата на Йоан Кръстител. Светият Дух му открива, че няма да умре, преди да види Христа жив.
Вашият коментар