Цветан Томчев е бил прав, когато е твърдил, че Петър Волгин не е журналист, а по-скоро пропагандист, служещ на интересите на държава, която поставя България в списък с неприятелски държави. Това не е подходящо за журналистика, и мнозинството хора трябва да осъзнаят, че пропагандистите преследват чужди интереси.
Този извод беше направен от журналиста Калин Манолов в предаването “Честно казано с Люба Кулезич”. Манолов добавя, че целият случай е част от заговор срещу демокрацията в България и призовава за освобождаване от “руските пропагандни окови” в медиите.
Калин Манолов също напомня, че наскоро почина фотожурналистът Цветан Томчев, който се бореше да премахне Петър Волгин от БНР. Манолов счита, че делата на Томчев трябва да бъдат продължени, а самият той подчертава важността на отказа от руската пропаганда в медиите и политиката.
Томчев преди смъртта си беше критичен към руската влияние и свързаността между някои медийни фигури и проруски интереси. Журналистът Манолов подчертава необходимостта от разбиране и борба с този проблем, а също така изразява надежда, че инициативата на Томчев ще продължи през Манол Глишев и други.
Интервюираните в предаването също изразяват съболезнования и отбелязват, че Цветан Томчев е бил човек с богат принос към българската журналистика и история.
Всеки край на живот е като някакъв сигнал, а този е ненавременен. Човекът, който ни напусна, остава с неизказаните си думи и неизпълнените си дела. Неговата борба беше за по-добро бъдеще, защитавайки не само своите убеждения, но и интересите на следващите поколения. Той остава в историята като човек, който се бори за жива история на България през последните години.
Неговото наследство не трябва да изчезне, защото то принадлежи на много хора. С една снимка, той успяваше да изрази множество статии и да разкаже живата история. Той живееше с интензивност и ангажимент, който се отразяваше в дълбокия му възглед върху събитията. Загубата на такъв човек е огромна, но неговите идеи и усилия трябва да продължат.
Историкът Даниела Горчева описа него като човек със сърце, весел, чист и добросърдечен. Той се ангажира с много въпроси, и нейната опит да го укроти е свидетелство за интензивността му. Неговата критика върху Петър Волгин не беше личен напад, а отразяваше безпокойството му за това как медиите, под влиянието на Волгин, създават паралелни реалности, подобни на тези в тоталитарните режими.
Вашият коментар