Конституционна реформа и начало на съдебна промяна, формиране на редовното правителство, два неуспешни опита за изразяване на недоверие, актуализация на бюджета, планове за 2023 и 2024 г., както и интензивни дебати, дори с физически столкновения в пленарната зала, определиха работата на 49-ото Народно събрание (НС) през изминалата година.
През първата си сесия, НС формира редовното правителство с подкрепата на втората по сила политическа формация – “Продължаваме промяната-Демократична България” (ПП-ДБ). Започна съдебната и конституционната реформа, подкрепи членството на Украйна в НАТО след възстановяване на мира на нейна територия, и започна смяна на ръководителите на регулаторните органи с изтекъл мандат. Освен това, беше приет бюджетът за 2023 г.
На 19 април Росен Желязков от ГЕРБ-СДС беше избран за ротационен председател на парламента. Смяната на премиерите доведе до Никола Минчев от (ПП-ДБ) на председателския пост.
След управлението на служебни кабинети и предсрочните избори, новото редовно правителство “Денков-Габриел” влязло в длъжност на 6 юни след публичния запис от националния съвет на ПП. Това стана възможно след като Мария Габриел, номинирана за министър-председател от коалицията, спечели предсрочния парламентарен вот, въпреки че ГЕРБ-СДС върна неизпълнен първия проучвателен мандат на президента Румен Радев.
Съдебната реформа и промени в Конституцията включваха въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор. С новата система, Народното събрание гласува, за да назначи прокурор, контролиращ дейността на главния прокурор. Това води до освобождаването на Иван Гешев от поста главен прокурор.
По последния ден от първата сесия на 49-ото Народно събрание, трите основни политически сили – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС представиха законопроект за промени в Конституцията, които бяха окончателно приети на 19 декември. Промените включваха възможност за депутати и министри да бъдат лица с двойно гражданство, удължаване на мандата на главния прокурор на 5 години, както и създаване на два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски с общо събрание.
В същото време парламентът раздели Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) на две – Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Парламентът гласува бюджета за 2024 г. със заложени общи приходи, помощи и дарения от 43 406 519 700 лв. Данъчните приходи са предвидени да бъдат 38 116 002 000 лв., а разходите – 23 659 736 900 лв. от тях 20 092 397 200 лв. са текущи разходи, включително разходи за персонал на стойност 9 773 008 900 лева. Капиталовите трансфери са заложени на 15 880 000 лв. Дефицитът е планиран на ниво 3%.
Освен това, беше внесено допълнително финансиране от 68 млн. лв. за култура, като част от целта бе изграждането на Национална многопрофилна детска болница. За първи път бяха конкретизирани прогнозните размери на капиталовите разходи за инвестиционни програми на национално и общинско ниво.
Първият вот на недоверие към правителството на Николай Денков беше свързан с темата “енергетика” и бе внесен от “БСП за България”, “Възраждане”, “Има такъв народ” и независимия народен представител Радостин Василев. След отхвърляне на този вот, трите парламентарни групи представиха нов вот, този път със съдържание, свързано с провала в националната сигурност и отбраната. Възникна безпрецедентна ситуация, когато гласуването беше отложено поради липса на кворум, но в крайна сметка беше преодоляно.
По време на визитата на президента на Украйна, Володимир Зеленски, депутатите приеха декларация в подкрепа на членството на Киев в НАТО след възстановяването на мира и осъдиха руската агресия. Президентът на Украйна не изнесе обръщение в Народното събрание, но се срещна с председателя Росен Желязков и представители на политическите сили. Депутатите приеха и решение да предоставят на Украйна военнотехническа подкрепа, включително бронирана транспортна техника и резервни части.
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента закона за ратификация на споразумението за военна подкрепа на САЩ, което породи остра реакция от страна на управляващите. В крайна сметка, законът беше повторно приет след преодоляване на ветото.
Парламентът извърши и няколко ключови назначения, включително избор на управител на Българската народна банка (БНБ) – Димитър Радев, предложен от ГЕРБ-СДС. Също така, бяха определени заместници и титуляри за ръководни постове в БНБ и Сметната палата.
В областта на здравеопазването възникна напрежение поради избора на управител и подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Процесът беше отложен след оставките на управителя и подуправителя, но дебатите и напрежението в управляващата “некоалиция” продължиха.
В областта на енергетиката бяха взети важни решения, включително либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители и промени в Закона за енергетиката. Парламентът ратифицира и договор за придобиване на бойни машини “Страйкър”.
Други важни решения включваха изменения в Закона за защита от домашното насилие, създаване на национален регистър за педофилия, и преустановяване на концесията за пристанищния терминал “Росенец”.
На последното заседание преди коледната ваканция, парламентът прие промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки, свързани с действията на Русия в Украйна. С тези промени беше отменена таксата за транзит на руски газ, а от 1 януари 2024 г. трябва да се прекрати износът на горива, добити от руски нефт.
Тези събития отразяват значителните изменения и напрежение в парламентарния живот през изминалата година.
Вашият коментар