До края на ноември ще бъде сформирана работна група, включваща и международни експерти, предоставени от Европейската комисия. Те ще подпомагат процеса на пълно транспониране на европейска директива, която регулира критериите за определяне на минималната работна заплата в България.
Това анонсира Иванка Шалапатова, министър на труда и социалната политика, по време на интервю за NOVA. Бизнесът се обявява против постоянното увеличаване на минималната работна заплата, тъй като го счита за несъответстващо на реалността. Освен това, предприемачите твърдит, че еднаквият размер в цялата страна прави трудно плащането ѝ в по-бедните региони.
Шалапатова подчерта, че приоритет на кабинета е насърчаването на растежа на доходите. “Без инвестиция в доходи, производителност на труда и компетенции, няма как да живеем в европейска страна и ще продължим да отчитаме нива на възнагражденията, които са по-ниски от съседните страни”, добави тя.
Според министърът политиката, водена до този момент, беше насочена към поддържане на ниска минимална работна заплата с цел привличане на международни инвеститори с ниски трудови разходи. Въпреки това, тя увери, че текущият кабинет следва различен подход.
Относно бюджета за 2024 г., в него е включена минимална работна заплата от 933 лв., която е определена на базата на методологията, приета преди една година, и представлява 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца.
Министърът Шалапатова отбеляза, че през следващата година се планира увеличение на минималните пенсии – около 60 лв. за най-ниската, 100 лв. за средната, и общо повишение от около 11% съгласно швейцарското правило от 1 юли за всички. Тя изтъкна, че целта на политиката е да осигури трайно увеличение на пенсиите.
Също така, заложено е увеличение на вдовишките пенсии, тъй като хората, останали без съпруг след 65 години, имат сходни разходи, но значително по-ниски доходи.
Вашият коментар