Втори ден всички коментират статията на The Washington Post, в която, отбелязвам, че във вариативна интонация, се обвинява Украйна за експлозиите на газопровода “Северен поток”. И тъй като този въпрос продължава да се появява отново и отново, мисля, че трябва да изясним ситуацията.
Ще започна със самата статия и предположението на нейните автори, че операцията по взривяването на газопроводите е била организирана от Роман Червински, ръководил група от шест души, които под фалшиви имена са наели кораб и с помощта на водолазно оборудване са монтирали взривни устройства на газопроводите.
В статията се казва още, че най-висшето звено в тази операция е бил главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужний, но украинският президент не е знаел нищо за операцията.
Всъщност статията във The Washington Post се крепи като залепена върху основата на два фундаментални фейка, единият от които руската пропаганда развива от 2014 г., а другият – от 2022 г. Първият е, че “Украйна е страна терорист”, а вторият – че Валерий Залужний и Владимир Зеленски са в конфликт и се конкурират.
И точно тези стари руски наративи, които сме чували и развенчавали неведнъж, The Washington Post отново поднася на сребърен поднос със син кант на своите, и не само на своите, читатели. Но нека се замислим върху съдържанието на тази статия.
Шестима украински агенти са успели тайно от западните спецслужби да осъществят операция по взривяване на газопровода на територията на ЕС, като са използвали не само туристическа лодка и водолазно оборудване, но и най-малко тон и половина експлозиви. Ама какво странно има в това. В Гданск например взривни вещества се продават на всяка крачка, дори в насипно състояние!
Тоест, можете ли да си представите степента на абсурдност на този материал, с който “Вашингтон поуст” захранва своите читатели? Да не говорим, че самите експлозиви е трябвало да бъдат поставени на дълбочина 70-80 метра. Значи според The Washington Post поставянето от водолаз на 500-килограмов заряд върху тръба на дълбочина 70 метра е проста работа? Сериозно?
Всъщност, ако разгледаме тази статия в детайли, ще видим още веднъж, че западната журналистика е деградирала безбожно и безвъзвратно. Това, което сега, в приети за авторитетни издания, се нарича “разследване”, прилича повече на конспиративни теории в преследване на популярност.
Но в действителност историята на The Washington Post не е нова.
През май тази година в Германия “независимото” и “безпристрастно” издание Süddeutsche Zeitung публикува подобна статия, в която обвинява украинските служби за сигурност във взривяване на газопровода.
Най-интересното е, че в публикацията не се представят никакви задълбочени, документални факти, а тя се занимава предимно с повествование, в голяма степен на ниво предположения, което много напомняше на… аматьорските разследвания на катастрофата на MH-17, провеждани от западни проруски “независими” журналисти.
След като руски терористи свалиха пътническия самолет на Малайзийските авиолинии в небето над Донбас, руснаците веднага започнаха да генерират десетки “разследвания” на инцидента, с напълно различен контекст, но с постоянен компонент – за всичко са виновни украинците!
Първоначално те генерираха потока от тези “разследвания” чрез собствени ресурси, след това, за да създадат впечатление за някаква “безпристрастна” гледна точка, започнаха да се появяват някои чуждестранни “журналисти”, които произвеждаха свои собствени “разследвания”, в съзвучие с руските версии.
Един от водещите чуждестранни “разследващи” на трагедията с MH-17 беше холандският псевдожурналист Макс ван дер Верф, който просто преразказваше за западните потребители руските фейкове за трагедията с обвинения към Украйна.
За руските специални служби не е нищо ново да използват западни медии, информационни платформи или отделни лица, за да реализират своите информационно психологически операции. За съжаление по света съществува доста обширна мрежа от кремълски агенти на влияние. Що се отнася до “Зюддойче цайтунг”?
Честно казано, не съм изненадан, че точно това издание застана в челните редици на “разследването” на инцидента със “Северен поток 2”, защото неведнъж съм попадал на доста противоречиви статии в Süddeutsche Zeitung.
Например през януари 2023 г. “Зюддойче цайтунг” публикува статия, в която се твърди, че по време на телефонен разговор между Олаф Шолц и Джо Байдън германският канцлер уж бил поискал от САЩ първо да предоставят танкове “Ейбрамс”, а след това Берлин да вземе решение за “Леопард 2”. Говорителят на германското правителство Щефен Хеберщрайт тогава отрече Шолц да е поискал от Байдън първо да предостави танкове Abrams. Той го опроверга, но изданието не премахна статията.
И през 2021 г. “Зюддойче цайтунг” публикува статия, в която отбелязва, че Русия иска да “включи” в структурата си така наречените “ЛНР” и “ДНР” по сценария с Крим, а западните държави не са против такъв сценарий и ще убеждават Украйна да се съгласи. Тази информация беше абсолютно невярна, но Süddeutsche Zeitung не се вълнуваше от фактите.
Като цяло отдавна има въпроси относно Süddeutsche Zeitung, да не говорим за факта, че самото издание многократно е обвинявано в латентен антисемитизъм. Когато в пъзела има толкова много елементи, насочващи, че след завършването му ще се появи червеното лице на руските спецслужби, а не на една “независима” и много “безпристрастна” медия, за какво може да се говори?
И сега, шест месеца по-късно, “Вашингтон поуст” публикува статия с много сходен контекст. Правилно ли да разбирам, че The Washington Post е копирал материала от Süddeutsche Zeitung? Или просто имат един и същ клиент и затова не са проявили творчество?
Но все пак да се върна към същността на самата операция. Припомням, че операцията е трябвало да бъде извършена на дълбочина 70-80 метра.
Мисля, че всички много добре си спомнят как през 2019 г. се самоунищожи руският уникален подводен комплекс АС-12 “Лошарик”, който вероятно е работил по сценарий за нарушаване на целостта и прослушване на подводни граждански и чуждестранни военни комуникационни кабели. Или пък процесът на поставяне на елементи на руската система за позициониране на подводното наблюдение “Хармония” (аналог на SOSUS) и разполагането на морското дъно на средства, предназначени за борба с американската хидроакустична противолодъчна система SOSUS. AS-12 може да извършва и миниране на морската инфраструктура.
Но, каквото и да се е случвало там, нещо се обърка и тази подводница остана в миналото.
Припомням, че през април същата година норвежки рибари откриха в района на Финмарк кит белуга, опасан с колан и прикрепена към него камера GoPro. За отбелязване е, че китовете белуга са любим обект за експерименти на ГУГИ (Главна дирекция за дълбоководни изследвания) на ВМФ на РФ. Същата дирекция, към която са били назначени загиналите на AС-12 офицери.
Какво искам да кажа? Искам да кажа, че Русия разполага с всички възможности да извърши подобен вид саботаж. Например през 1991 г. руски бойни плувци минираха обекти на петролната инфраструктура в Норвегия. Повтарям – миниране на петролната инфраструктура на друга държава!
Ето защо журналистите от “Вашингтон пост”, преди да се опозорят, би трябвало да са изучили поне малко елементарна материална част. Макар че, да, за какво говоря, каква материална част, когато шумящият хонорар вече топли сърцето.
Излиза, че сме станали свидетели на доста стар фейк. Променена му е само табелата. Този път това е The Washington Post. През кого ще го пуснат следващият път? The New York Times? Politico?
Александър Коваленко – украински военно-политически коментатор
Вашият коментар