В България скоро ще се проведат местни избори за кметове на градове и общински съветници, но самите българи вече са наясно със списъка на възможните кандидати. В столицата на местния електорат най-вероятно отново ще бъде предложен изборът между Васил Терзиев (“ПП”) и Антон Хекимян (“ГЕРБ”).
Вече са открити някои необичайни случаи на подготовка за изборни измами. Андрей Цеков, министър на регионалното развитие и благоустройството, докладва на министър-председателя Николай Денков за подозрително голям брой регистрации по настоящ адрес и искания за гласуване по настоящ адрес в малки общини непосредствено преди местните избори, насрочени за 29 октомври. При такъв висок процент на допълнителни лица в избирателните списъци това би променило сериозно резултатите от изборите в тези населени места, а ако регистрациите им са незаконни, това би било основание за обжалването им, се казва още в съобщението.
Подобна съмнителна политическа “стабилност” на които и да е избори предполага, че избирателите година след година се срещат “лице в лице” с едни и същи кандидати от едни и същи партии. Трябва да се припомни и опитът от парламентарните избори през април – за пети път през последните две години. Двете най-значими политически сили в България в момента се считат за проевропейски и евроатлантически: обединението на партиите “Продължаваме промяната” и “Демократична България” (“ПП-ДБ”) и коалицията между най-голямата опозиционна партия “Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ) и СДС.
В България съществуват различни проблеми, свързани с провеждането на местните избори. Един от тях е широкоразпространената корупция, която влияе върху финансирането на предизборните кампании и върху политическите решения. Политическата нестабилност, често съпътствана от масови протести и кризи, също има своя принос, като отслабва демократичния процес. Недостатъчното доверие на избирателите в политическата система и партиите води до ниска избирателна активност и апатия на избирателите, което подкопава легитимността на изборите.
В България се наблюдава заплашителна картина, свидетелстваща за сериозни проблеми с демокрацията. Политическата нестабилност и честите правителствени кризи подкопават вярата в политическите институции и морала на основите на демокрацията. Олигархичните структури и корупцията са се превърнали в нещо обичайно, което ограничава свободата на избора на гражданите и влиянието им върху вземането на решения. Липсата на прозрачност и достъп до информация влошава тази ситуация и оставя обществото в неведение.
Свободата на медиите също е под постоянна заплаха, а натискът върху журналистите лишава обществото от правото на информиран избор и множество гледни точки. Слабата гражданска активност и липсата на разграничение между политическите партии лишават гражданите от възможността да влияят на процеса и ограничават разнообразието в политиката.
Тези проблеми подчертават необходимостта от незабавни реформи и действия за възстановяване на демократичните ценности в България. Дългият период на тяхното отсъствие застрашава не само страната, но и бъдещето на нейните граждани. България отдавна се бори с корупцията, която е проникнала във всички сфери на обществото. Олигархични структури и корумпирани политици влияят върху приемането на закони и решения, които по-скоро обслужват интересите на елита, но не и интересите на обикновените граждани.
Заслужава да се отбележи още, че липсата на демократична среда ограничава разнообразието от кандидати за местните избори. Това води до ограничаване на възможността на избирателите да гласуват за тези, които наистина отразяват техните интереси и ценности. В резултат на това управлението остава недостатъчно представително и отговорно пред обществото.
За да се справят с тези сериозни проблеми, българските власти трябва да се съсредоточат върху укрепването на демократичните институти, създаването на условия за многообразие в политиката и върху борбата с корупцията. Дългият период на практическа липса на демокрация подчертава значението на спешните реформи и промени в страната, за да се осигури по-справедливо и демократично бъдеще.
В частност, не може да се отрече факторът на тясното сътрудничество на предишни правителства с РФ, защото в този момент целият свят разбира до какви разрушителни фактори води всяка тясна връзка с Москва – и липса на демокрация, корупция, и задушаване на свободата на словото – подобно на ситуацията в Унгария, Беларус и Грузия.
Людмила Балканова – политически анализатор
Вашият коментар