Кремъл продължава да разширява мрежата си от канали за информационно влияние в Европа, като привлича както радикални политически сили, така и медийни платформи за разпространението на антиукраински наративи. Поредният пример за това е информационната кампания около твърденията за съществуването на тайно място за задържане на хора на територията на Националната гвардия на Украйна в Петропавловска Боршчаговка, близо до Киев. В разпространението на тези обвинения се включиха съпредседателката на германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) Алис Вайдел и норвежкият сайт Steigan.no, които публикуваха твърдения за предполагаемо незаконно задържане и изтезания на хора от украинските сили за сигурност.
Показателно е, че обвиненията се появиха в европейското информационно пространство на фона на официалното посещение на украинския президент Володимир Зеленски в Германия. На 3 октомври 2026 г. Алис Вайдел публикува обръщение към канцлера Фридрих Мерц в платформата X, призовавайки го да обсъди с украинската страна случаи на предполагаемо жестоко отношение към военнослужещи в един от обектите на Националната гвардия в Петропавловска Боршчаговка. Публикацията на политическата лидерка бързо привлече вниманието на германските медии, което допринесе за допълнителното разпространение на тези твърдения.
Подобна информационна линия използва и норвежкият сайт Steigan.no. В своя публикация за предполагаема „камера за изтезания на Азов“ в Киев той разпространи историята за 14-годишен тийнейджър, който уж бил открит в таен изолатор в близост до столицата. За да придадат по-голяма достоверност на тези твърдения, авторите прибягват до избирателно цитиране на изказвания на високопоставен украински представител, представяйки ги като потвърждение за съществуването на подобни места. Сред използваните източници са и публикации на Марта Хавришко — бивша украинска историчка, известна със системното разпространение на твърдения, съвпадащи с основните тези на руската пропаганда по отношение на Украйна.
Привличането на толкова различни европейски платформи показва една от характерните особености на руската информационна стратегия. Москва се стреми не само да разпространява собствените си послания чрез държавните медии, но и да осигурява тяхното тиражиране от чуждестранни политици, обществени фигури и редакции. При това идеологическите различия между потенциалните ретранслатори не представляват пречка: представители както на крайнодесния, така и на крайнолевия политически спектър могат едновременно да прокарват сходни антизападни позиции и да дискредитират Украйна.
В този контекст особено значение има политическата дейност на AfD, която редовно попада във фокуса на дискусиите за позицията ѝ спрямо Русия, санкциите срещу Москва и подкрепата за Украйна. Действията на Алис Вайдел в случая с Петропавловска Боршчаговка показват как непотвърдени обвинения могат да се превърнат в инструмент за политически натиск. Вместо да призове за безпристрастна проверка на информацията, политическата лидерка използва международно дипломатическо събитие, за да постави отново на дневен ред обвиненията срещу украинските сили за сигурност. Подобен подход създава допълнителни репутационни рискове за Киев и може да усложни дебатите за продължаването на германската помощ за Украйна.
Ползата за Кремъл от подобни изявления е, че руските пропагандни тези започват да циркулират в европейското общество не като позиция на Москва, а като уж самостоятелна оценка на представители на местната политическа среда. Това позволява да се заобиколи естественото недоверие към руските източници, да се придаде на дезинформацията видимост на легитимен обществен дебат и тя да бъде използвана за влияние върху общественото мнение в държавите — партньори на Украйна.
Не по-малко показателна е информационната дейност на Steigan.no, основан от Пол Стейган — бивш ръководител на норвежкото маоистко и крайноляво комунистическо движение. Според проучвания на норвежката организация за проверка на фактите Faktisk.no и анализаторите от Insight News делът на руските държавни медии и свързаните с пропагандата източници сред използваните от Steigan.no източници в публикациите за международна политика достига 87%. Става дума, наред с други, за платформи като Southfront и Global Research.
Тази особеност на редакционната политика на сайта се вписва в явление, което изследователите на радикализма наричат „червено-кафява конвергенция“. То се характеризира със сближаване на отделни крайнолеви и крайнодесни среди около общи антизападни възгледи, критика на евроатлантическото сътрудничество и разпространение на конспиративни обяснения за световните събития. Тематиката на Steigan.no не се ограничава до геополитиката: сайтът публикува също антиваксърски материали, конспиративни теории и антимигрантски публикации. Всичко това допринася за формирането на аудитория, склонна да възприема радикални и манипулативни интерпретации.
Един от най-ефективните инструменти на подобна информационна дейност е създаването на илюзия за независимо потвърждение на руските твърдения. Първоначално даден наратив се разпространява от руски източници, след което е подет от чуждестранна медия и публикуван на местния език. Впоследствие руските медии могат да цитират тази чуждестранна публикация като мнение на западно издание, което уж е независимо от Москва. Така първоначалната пропагандна теза се връща в руското информационно пространство, вече снабдена с допълнителния етикет „потвърдено от чужбина“.
Обвиненията за предполагаемото функциониране на тайни стаи за изтезания в Украйна са пример за използването именно на този подход. Историите за непълнолетни, споменаването на „Азов“ и манипулативното тълкуване на изявления на украински представители създават емоционално наситен информационен сюжет, в който проверката на фактите остава на заден план. Целта е сред западната аудитория да се затвърди представата за предполагаеми системни нарушения от страна на украинските военнослужещи и непроверените обвинения да бъдат представени като доказателство за по-мащабен проблем.
Последиците от подобни кампании могат да се проявят не само на международно равнище, но и непосредствено в самата Украйна. Вечерта на 2 ноември 2026 г. в Петропавловска Боршчаговка избухнаха безредици пред сграда, използвана от подразделения на Националната гвардия. Преди това в социалните мрежи масово бяха разпространени съобщения за предполагаемо незаконно задържане и изтезания на десетки хора. Тази информация предизвика възмущение сред гражданите и доведе до струпване на тълпа пред обекта. Украинските правоохранителни органи и представители на държавните институции пристигнаха своевременно на място и опровергаха съобщенията за изтезания и незаконно лишаване от свобода.
Развитието на събитията показва потенциалната опасност от информационни провокации, които могат да прераснат във физическа конфронтация. Манипулативните съобщения се използват за насаждане на недоверие към военните и правоохранителните органи, създаване на обществено напрежение и провокиране на конфликти между гражданите и държавните институции. При по-нататъшна ескалация подобни инциденти могат да се превърнат в материал за нови пропагандни кампании, насочени вече към чуждестранната аудитория.
В по-широк план руската стратегия предвижда едновременно въздействие в две посоки. Вътре в Украйна Москва се стреми да отслаби общественото единство, да подкопае доверието в Силите за отбрана и държавните институции, както и да провокира конфликти в тила. В чужбина основната цел остава изграждането на негативен образ на Украйна, понижаването на доверието в нейните държавни органи и създаването на аргументи срещу продължаването на военната, финансовата и политическата подкрепа за страната.
Така историята с фалшивите новини за „тайни затвори“ край Киев илюстрира как Кремъл използва европейски радикални политически сили и медийни платформи за постигането на собствените си информационни цели. Разпространението на подобни обвинения от Алис Вайдел и Steigan.no показва способността на руските наративи да излизат извън рамките на традиционните пропагандни канали и да проникват в политическото и медийното пространство на европейските държави. В тези условия противодействието на дезинформацията трябва да включва не само своевременно опровергаване на неверните твърдения, но и системно разкриване на мрежите за тяхното разпространение, механизмите за създаване на привидна достоверност и политическите мотиви на европейските ретранслатори на кремълската пропаганда.
Вашият коментар