Черноморската инфраструктура на руския сенчест флот: буксирен бизнес, държавни корпорации и санкционни рискове

Буксирните услуги като недостатъчно проучен елемент от дейността на сенчестия флот

Изследванията на механизмите, чрез които функционира руският сенчест флот, са съсредоточени предимно върху застраховането на танкерите, тяхната класификационна и документална обезпеченост, комплектуването на екипажите и осигуряването на лоцмански услуги. В същото време една отделна част от морската инфраструктура — буксирните услуги — все още остава недостатъчно проучена. Именно този сегмент осигурява редица критично важни пристанищни операции, необходими за продължаването на дейността на танкерите, превозващи руски енергийни ресурси.

Показателен пример е ситуацията в руските черноморски пристанища, където пазарът на буксирни услуги се контролира от структури, свързани с големи държавни корпорации и транспортно-логистични холдинги. Формално тези операции се извършват от търговски дружества, но структурата на собствеността и характерът на корпоративните връзки показват значителната роля на руския държавен капитал.

Сред ключовите участници на този пазар е Азово-Черноморският басейнов филиал на държавното предприятие „Росморпорт“, чиято дейност е свързана и с окупираните украински територии, включително Крим. Докато в областта на лоцманското обслужване и ледоразбивното осигуряване на пристанищата в Азовско море тази структура фактически заема монополно положение, в сегмента на буксирните услуги тя се конкурира и с други големи оператори.

„Флот НМТП“: държавни интереси и обслужване на пристанищната инфраструктура

Един от най-големите оператори на буксирен флот в Новоросийск е компанията „Флот на Новоросийското морско търговско пристанище“ — дъщерно дружество на самото пристанище. Корпоративната структура на Новоросийското морско търговско пристанище е свързана с големи собственици и инвеститори като „Транснефт“, Росимущество, „РЖД“ и групата „Сумма“. През 2025 г. „Флот НМТП“ е реализирал приходи в размер на 3,7 млрд. рубли.

Компанията изпълнява мащабни договори за бункероване на плавателни съдове, буксирни услуги и събиране на отпадъци. Сред посочените контрагенти са „Транснефт-Сервис“, „Росморпорт“, „Новорослесэкспорт“ и Новоросийският корабостроителен и кораборемонтен завод. Този модел на работа съчетава обслужването на търговското корабоплаване с изпълнението на поръчки от други големи руски предприятия.

Компанията не оповестява публично точния размер на буксирния си флот. Данните от международни морски бази обаче показват, че тя експлоатира редица буксири под руски флаг, намиращи се под надзора на Руския морски регистър на корабоплаването (РМРК). Сред тях са:

• Bodryy — IMO 9260938;
• Bravyy — IMO 9260926;
• Bulatnyy — IMO 9260964;
• Burnyy — IMO 9260952;
• Tolkovyy — IMO 9280500;
• Toroplivyy — IMO 9280495;
• Upornyy — IMO 8987747;
• Tigris — IMO 8727032;
• Ingener Shilovskiy — IMO 8728892;
• Tigran Martirosyan — IMO 8728880, буксир-тласкач.

Повечето от тези плавателни съдове са с тонаж около 430 тона и са построени в Испания през 2002–2003 г. Останалите са по-стари, включително съдове, построени в югославски корабостроителници.

Освен буксирите компанията използва и спомагателните съдове Portovik Novorossiyska (IMO 9076583), Mars (IMO 8897497) и Maslovoz 2 (IMO 8846307). Флотът ѝ включва също бункеровъчните танкери Ingener Poturak (IMO 8711813) и Ingener Chitanava (IMO 8227628), построени в България по съветско време. Дедуейтът на всеки от тези танкери е около 3000 тона.

Отделен риск представляват съобщенията, че част от тези плавателни съдове многократно са използвани за посещения на пристанища в окупирания Крим. Подобни случаи трябва систематично да се документират, за да бъдат установени конкретните обстоятелства, маршрутите и характерът на извършените операции.

Корпоративни структури в Хонконг и връзките с Крим

Освен плавателните съдове, пряко свързани с руския пристанищен оператор, „Флот НМТП“ експлоатира четири буксира под руски флаг, чийто собственик според международните морски бази е Henford Logistics Limited. Регистрираното в Хонконг дружество е създадено през 2007 г. и е свързано с Новоросийското морско търговско пристанище.

Става дума за следните плавателни съдове:

• Tornado — IMO 8897526;
• Tuman — IMO 8932340;
• Diamond N — IMO 9543055;
• Topaz N — IMO 9513074.

Първите два буксира са построени през 1995 г., докато Diamond N и Topaz N са произведени в Турция през 2009 г. Според наличните данни класификационният надзор над Diamond N и Topaz N се осъществява от РМРК, а за Tuman в морските бази е посочен италианският класификационен регистър Registro Italiano Navale.

Според наличната информация от 2009 г. НМТП контролира Henford Logistics Limited чрез кипърското дружество Longbranch Shipping Enterprises Ltd. Tornado и Topaz N също са споменавани в съобщения за използване в морски операции в пристанища на окупирания Крим.

Особено внимание заслужава предишното участие на Diamond N и Topaz N в буксирни операции около танкера Delfi в Одеса през 2020 г., както и в дейности в пристанище Черноморск. По това време плавателните съдове са били свързани с украинските структури Universal Towing Company и Novofleet. В корпоративната структура на Universal Towing Company се споменава панамското дружество Pilsen Associates Corp, а сред свързаните лица е Сергей Влачиха.

Връзките на тези плавателни съдове с посочените структури продължават да се появяват в някои международни информационни системи за морския сектор. По-късно украинската компания „Суднохідно-буксирна компанія „Новофлот““ е пререгистрирана в Киев, а за неин собственик е посочен Игор Балебрух. Участието му в дружества от различни сфери, чиято дейност излиза извън морския бизнес, е основание за допълнително проучване на корпоративните връзки, но само по себе си не доказва, че собствеността е номинална.

Според наличните исторически данни през 2009 г. флотът на НМТП е включвал 23 буксира и още около 20 други плавателни съда, предназначени наред с другото за бункероване и събиране на отпадъци. През следващите години структурата му се е променила, но компанията е запазила значителни позиции на пазара на пристанищни услуги.

Частни оператори и разпадът на браншовото обединение „ЮРАМА“

Наред с държавните пристанищни структури в руските черноморски пристанища са работили и частни агентийни и буксирни компании. До февруари 2026 г. част от тези предприятия са били обединени в новоросийската „Южная региональная ассоциация морских агентов и экспедиторов“ — ЮРАМА. Към момента на ликвидирането на обединението значителна част от бившите му членове вече са били преустановили дейността си.

Сред дружествата, фигуриращи в този сектор, са „Инфлот-БСС“, „Новоэйдженси“, Mercy Shipping Agencies and Trading, структурата „Карди“, свързвана по-рано с Виктор Сирма и офшорната компания Sunvia Investment Ltd от Британските Вирджински острови, „Барвил Новороссийск“, свързана с норвежката Barwil Agencies AS, както и „Новороссийский Внешрейдинвест“, „В.Т.И. Кредит Лимитед“ и „Интер Сакко Груп Б.В.“.

Повечето от тези компании са прекратили дейността си още преди началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Показателен е случаят с „Зим Раша“ — руската структура на израелската корабоплавателна компания ZIM Integrated Shipping Services.

През 2010 г. представители на компанията подават жалби до Федералната антимонополна служба на Русия за пречки в дейността, които според твърденията им били създавани от „Флот НМТП“. Тези сигнали обаче не водят до осезаема промяна в положението на компанията. По-късно сред собствениците на „Зим Раша“ се появяват представители на структурата „Дело-Центр“. През 2025 г. дружеството декларира печалба от 51 млн. рубли, но информацията за крайните му собственици остава ограничена.

Друг бивш член на ЮРАМА, който продължава да работи в черноморските пристанища, е „Морское агентство „ЕИСА““. В корпоративната структура на компанията фигурира либерийското дружество Economy Shipping Agencies Limited с регистрационен номер C-128648. До 2021 г. във веригата на собствеността се споменава и едноименно кипърско дружество с номер 48330. Структурата има и филиал в Мурманск.

„Морское агентство „ЕИСА““ е свързано с гръцката Economou International Shipping Agencies Ltd (EISA), регистрирана в Пирея и работеща в корабоплаването и логистиката. В публикации като краен бенефициер на групата се посочва гръцкият корабоплавателен предприемач Георгиос Економоу, който има връзки и с Cardiff Marine.

През 2025 г. руската структура „Морское агентство „ЕИСА““ декларира приходи в размер на 337 млн. рубли. Сред публично свързваните с дейността ѝ в Русия лица са Анатолий Пажин и Игор Мурзаев. Предвид мащаба на операциите и международния характер на корпоративните връзки компанията заслужава отделен анализ на услугите, които предоставя на руски корабособственици.

В ЮРАМА е членувала и новоросийската компания „Орлан“, свързвана със Сергей Мелник и Сергей Бунин. Според наличната информация тя може да използва едноименен рейдов катер, а приходите ѝ за 2025 г. са около 4 млн. рубли. Сред контрагентите ѝ се посочват руски държавни структури, включително организации от системата за морско спасяване.

През последните години повечето бивши членове на ЮРАМА не са разполагали със значителен буксирен флот под собствено оперативно управление. Изключение е „Сервисная компания „Дело““, или Delo Service Co Ltd, която се превръща в един от най-видимите оператори в този сегмент.

Delo Service: модерен буксирен флот и връзки с „Росатом“

Delo Service Co Ltd активно предлага буксирни услуги в група руски черноморски пристанища. Компанията разполага с шест буксира под руски флаг, всеки с тонаж около 410 тона. Съдовете са построени през 2017–2018 г. в китайската корабостроителница Damen Shipyards Changde, оборудвани са с двигатели Caterpillar и Rolls-Royce и разполагат с документи от Руския морски регистър на корабоплаването.

Флотът на компанията включва:

• Delovoy 1 — IMO 9819131;
• Delovoy 2 — IMO 9819143;
• Delovoy 3 — IMO 9819155;
• Delovoy 4 — IMO 9823168;
• Delovoy 5 — IMO 9819167;
• Delovoy 6 — IMO 9835240.

За 2025 г. Delo Service декларира оборот от 2,11 млрд. рубли. За сравнение, през 2024 г. показателят е бил 3,24 млрд. рубли. Въпреки спада компанията остава един от най-големите частни оператори на буксирния пазар в Черно море, като в разглежданата група отстъпва по мащаб единствено на „Флот НМТП“.

Отделно направление в дейността на тези съдове са операциите в Керченския проток. Освен това според наличните данни застрахователното покритие на гражданската отговорност на буксирите обхваща пристанищата Керч и Феодосия, разположени на временно окупираната територия на Украйна. Тези обстоятелства са важни при оценката на риска от заобикаляне на санкциите и използване на плавателните съдове в морската инфраструктура, свързана с окупирания Крим.

Корпоративната верига на Delo Service води до компанията „Делопортс“, чийто учредител от своя страна е московското управляващо дружество „Дело“. С „Делопортс“ е свързано и предприятието НУТЭП — Новоросийското възлово транспортно-експедиционно предприятие, което по-рано е участвало в дейността на ЮРАМА.

Ръководител на управляващото дружество „Дело“ е Алексей Лебедев. До 2026 г. сред неговите съучредители са Сергей Шишкарьов и структурата „Р-Альянс“, управлявана от Лебедев. Впоследствие като едноличен собственик е посочен „Атомный энергопромышленный комплекс“ — „Атомэнергопром“, структура на руския държавен концерн „Росатом“.

Следователно дейността на буксирния оператор, макар формално да има търговски характер, е част от корпоративната система на голям транспортно-логистичен холдинг с държавно участие.

Групата „Дело“: от транспортната логистика до държавния контрол

Групата „Дело“ е един от най-големите транспортно-логистични холдинги в Русия. Активите ѝ включват морски контейнерни и дълбоководни зърнени терминали в Азово-Черноморския, Балтийския и Далекоизточния басейн, железопътни контейнерни терминали и контейнерен парк. В корпоративната структура влизат още мултимодалният оператор „Рускон“, железопътният контейнерен оператор „Трансконтейнер“, „Сахалинское морское пароходство“ (SASCO) и ИТ интеграторът „Делотех“.

В периода 2016–2024 г. групата постепенно засилва контрола си над големия руски оператор на контейнерни терминали Global Ports, включително чрез придобиване на дял от международната група Maersk.

До края на 2019 г. основен собственик на групата „Дело“ остава Сергей Шишкарьов. През следващите години „Атомэнергопром“ придобива част от корпоративните дялове, а до края на 2024 г. Шишкарьов губи контролния пакет, като за известно време остава председател на съвета на директорите.

През януари 2025 г. Алексей Лебедев става главен изпълнителен директор на групата. Впоследствие между бившия собственик и новите контролиращи акционери продължава борбата за корпоративно влияние. Според съобщенията за промени в собствеността през февруари 2026 г. Шишкарьов постига междинен успех, но по-късно напуска групата. Към средата на октомври 2026 г., според посочените данни, акциите му са изкупени от „Росатом“ чрез „Атомэнергопром“. Стойността на сделката се оценява на около 77 млрд. рубли.

Високата цена на придобиването се обяснява с мащаба на активите на Global Ports. Контролираната от компанията инфраструктура включва петербургските „Логистический парк „Янино““, „Первый контейнерный терминал“, „Петролеспорт“ и „Моби Дик“, Уст-Лужкия контейнерен терминал, терминал в пристанище Восточный в Приморския край, както и финландските терминали MLT-Helsinki и MLT-Kotka.

Следователно държавният контрол върху групата „Дело“ увеличава значението на нейните морски и логистични активи при анализа на руската транспортна инфраструктура. Това се отнася не само до контейнерните превози и пристанищните терминали, но и до спомагателните услуги, включително буксирането на плавателни съдове.

Същевременно трябва да се прави разграничение между санкционния статут на отделните дъщерни дружества, компанията майка и нейното ръководство. Според посочените сведения „Трансконтейнер“ и SASCO са обект на международни санкции, докато статутът на останалите компании и свързаните с тях лица трябва да бъде проверен спрямо актуалните санкционни списъци на съответните юрисдикции.

Сергей Шишкарьов и политико-икономическият контекст

Историята на групата „Дело“ е тясно свързана с бившия ѝ собственик Сергей Шишкарьов. През 1992 г. той завършва институт към руското Министерство на отбраната със специалност преводач от португалски и унгарски език. В периода 1999–2011 г. е депутат в Държавната дума на Русия от партията „Единая Россия“.

По време на политическата си кариера Шишкарьов участва в международна парламентарна дейност, включително в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, и работи в транспортния сектор. Той е бил член на Морската колегия на Русия и на изпълнителни структури на Руския олимпийски комитет, където отговаря за въпросите, свързани с хандбала. В публикации от 2024 г. е включен и сред най-богатите руски предприемачи.

През 2022 г. Шишкарьов създава продуцентския център „Сделано в „Дело““, който произвежда материали за съветския спорт, включително съдържание с пропаганден характер.

Настоящият ръководител на групата „Дело“ Алексей Лебедев преди това е заемал ръководни позиции в „РЖД“ и държавната компания „Салаир“. Корпоративната му дейност е свързана с редица московски дружества, обслужващи холдингови структури. Преминаването на контрола върху групата към „Атомэнергопром“ показва засилване на държавното влияние върху дейността ѝ.

Руският морски регистър на корабоплаването като елемент от системата

Важен елемент от функционирането на руския буксирен пазар е Руският морски регистър на корабоплаването. Организацията осъществява класификационен надзор и издава съответната документация за значителна част от плавателните съдове, работещи в руските черноморски пристанища.

Наличието на документи от РМРК само по себе си не доказва, че даден плавателен съд участва в заобикаляне на санкции. Когато обаче буксири обслужват съдове, свързани с превоза на руски енергийни ресурси, посещават окупирани пристанища или осигуряват операции в Керченския проток, дейността на класификационните и обслужващите организации трябва да бъде предмет на допълнителен анализ.

За ефективен санкционен контрол трябва да се оценяват не само формалният собственик на плавателния съд, но и операторът, бенефициерите, класификационната организация, застрахователното покритие, маршрутите и естеството на действително предоставените услуги.

Анализът на руския черноморски пазар на буксирни услуги дава основание да се заключи, че значителна част от капацитета му е концентрирана в два големи корпоративни сегмента.

Първият е свързан с Новоросийското морско търговско пристанище, „Транснефт“, „РЖД“ и други участници в корпоративната му структура. Вторият е свързан с групата „Дело“, която след преминаването под контрола на „Атомэнергопром“ става част от държавната корпоративна система на „Росатом“.

Следователно зад формално търговските буксирни услуги в руските черноморски пристанища стоят структури, тясно свързани с едрия държавен капитал. Дейността им включва не само обичайно пристанищно обслужване, но и операции в райони, свързани с временно окупираните територии на Украйна.

Ако конкретни буксири или оператори участват в обслужването на съдове, подлежащи на санкционни ограничения, или извършват операции в пристанища на окупирания Крим, това е основание за задълбочена проверка за евентуално нарушение или заобикаляне на съответните ограничения. Окончателната правна квалификация обаче трябва да се основава на установени факти, приложимия санкционен режим и документи, удостоверяващи конкретните операции.

Предвид изложеното, целесъобразни направления за последваща работа са:

1. Проверка на санкционния статут на групата „Дело“, „Росатом“, „Атомэнергопром“ и свързаните предприятия, с цел да се установят възможностите за налагане на ограничения върху конкретни юридически лица и ключови бенефициери.
2. Оценка на дейността на Руския морски регистър на корабоплаването и на възможностите за налагане на санкции срещу него в съответните юрисдикции.
3. Изготвяне на отделен списък на руските буксири, за които документално са потвърдени посещения на окупирани украински пристанища, обслужване на санкционирани плавателни съдове или други операции, създаващи санкционни рискове.
4. Проверка на застрахователните, класификационните и корпоративните връзки на буксирите, работещи в Черно море и Керченския проток, с цел да се предотврати използването на алтернативни собственици и оператори за заобикаляне на ограниченията.
5. Задълбочено проучване на руските структури, свързани с гръцката EISA, включително естеството на услугите им, клиентската база и фактическото им участие в обслужването на плавателни съдове, свързани с руската морска търговия.

Резултатите от подобен анализ могат да послужат като основа за целенасочени предложения за санкции и за засилване на международния контрол върху спомагателната морска инфраструктура на Русия. В този контекст буксирните услуги не бива да се разглеждат като второстепенна пристанищна дейност, а като самостоятелно звено в логистичното осигуряване на руския морски износ, което заслужава системно внимание от страна на компетентните органи и международните партньори на Украйна.