Българските круши заемат все по-малко място в родното овощарство. За шест години производството им е спаднало със 75%, намаляват и площите с насаждения, съобщава NOVA. Големите крушови градини в страната са малко.
Председателят на „Съюз на Дунавските овощари“ Николай Колев обяснява нежеланието на много стопани да засаждат круши с трудното им отглеждане. Сред основните проблеми той посочва болестите и крушовата бълха.
„На мен лично ми е отнело 10 години да се науча да я гледам и съм имал много провали и много нулеви реколти“, разказва Колев, който има 15-годишен опит с културата.
В собственото му биологично стопанство реализацията е добра. Подходящите плодове се продават за прясна консумация, а останалите се преработват в студено пресовани сокове. Така почти нищо от прибраната продукция не се изхвърля.
„Има търсене, има стабилен пазар. Не можем да се оплачем, че не можем да продадем“, казва той. Според него отглеждането на круши е рентабилно, а цените на биопродуктите са високи както у нас, така и в чужбина.
За запазването на традиционните сортове работи и Димка Четова от село Крушари. Преди пет години тя създава своя градина край Добрич. По думите ѝ някогашното голямо производство е намаляло и плодът се среща по-рядко на пазара.
При среден добив около тон и половина от декар стопанската година при крушите приключва тази седмица. Въпреки отличната реколта при плодовете като цяло обаче част от овощарите не успяват да продадат продукцията си.
„Изключително слаб пазар – това е кратката равносметка. Част от собствениците не можаха да продадат и са много силно демотивирани“, коментира Димитър Рачев от Управителния съвет на „Съюз на Дунавските овощари“. Като причини за трудностите той посочва около 25% нерегламентиран внос и липсата на преработвателни предприятия.
Вашият коментар