Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов предупреди за риск от задълбочаване на социалната криза заради ниските доходи и недостатъчното увеличение на възнагражденията. В интервю за bTV той заяви, че синдикатите няма да приемат компромис с минималната работна заплата от 660 евро, тъй като според тях този размер не осигурява нормален стандарт на живот.
По думите му финансовите затруднения се отразяват не само върху ежедневието на хората, но и върху тяхната работа и семействата им. Капитанов определи предвиденото увеличение на заплатите с 5% като „социална жестокост“, прикрита зад аргументите за бюджетна дисциплина.
Той подчерта, че синдикалните организации не са били потърсени за консултации при определянето на минималното възнаграждение от 660 евро. Според него управляващите трябва да се съобразят с общественото недоволство и посланията на протестиращите, тъй като демонстрациите няма да прекратят дейността си, ако исканията им останат без отговор.
Вицепрезидентът на КНСБ коментира и появилата се информация за евентуално назначаване на бившия депутат от ДПС Йордан Цонев като съветник на президента на синдиката Пламен Димитров. Капитанов отрече подобно назначение.
Междувременно президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че Министерството на финансите подготвя проектобюджета за 2027 г. с планиран дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт на касова основа и 4,3% на начислена основа. Информацията беше представена след среща с министъра на финансите Гълъб Донев.
Според Димитров заложеният дефицит предполага значително ограничаване на публичните разходи. Той определи планираната фискална консолидация като сериозна и предупреди, че постигането на тези показатели ще наложи съкращения в определени направления.
По думите му предвиденото увеличение на възнагражденията с 5% в бюджетната сфера през следващата година няма да обхване сектор „Сигурност“. За него не е заложено повишение на заплатите, като се предвиждат и съкращения, сходни с обсъжданите промени в останалата държавна администрация. Димитров определи тези намерения като справедливи.
От КНСБ настояват увеличението на възнагражденията в публичния сектор да бъде 10%, вместо планираните 5%. По отношение на минималната работна заплата синдикалният лидер посочи, че засега няма конкретен резултат от исканията за по-висок размер от предложените 660 евро. Същевременно има индикации, че тази сума може да не бъде окончателната стойност на минималното възнаграждение.
Димитров изрази съмнения и относно параметрите на макроикономическата рамка. Според него прогнозата за брутния вътрешен продукт е подценена, което означава, че може да са занижени и очакванията за приходите от данъци през 2027 г.
Президентът на КНСБ изчисли, че за изпълнението на синдикалните искания в областта на доходите ще са необходими допълнително около 380 млн. евро. По негово мнение тези средства могат да бъдат осигурени, ако бюджетните приходи надхвърлят прогнозите на Министерството на финансите.
„Прекалено консервативното планиране към момента създава илюзията, че нямаме решение, че не е възможно“, коментира Димитров. Той изрази умерен оптимизъм, че при готовност от страна на управляващите да се вслушат в обществените искания може да бъде намерен финансов ресурс за по-справедлива политика по доходите, особено по отношение на хората с най-ниски заплати.
Като пример за недостатъчните увеличения Димитров посочи служители в библиотеки, музеи и други обществени институции, които получават между 650 и 700 евро месечно, въпреки че имат висше образование и владеят чужди езици. Според него увеличение от 5% би осигурило едва около 25 евро допълнително нетно възнаграждение, което той определи като обидно ниско на фона на квалификацията и отговорностите на тези работници.
Вашият коментар