България е на първо място в ЕС по годишен спад на населението, като демографските различия между столицата и останалите региони се задълбочават. Между 2014 и 2024 г. населението на страната е намалявало средно с 0,9% годишно, докато за Европейския съюз е отчетен среден годишен ръст от 0,2%. Данните на Евростат показват, че страната е сред държавите с най-силно изразени вътрешнорегионални различия в демографското развитие.
Столицата се откроява като център, който привлича население, работна сила, инвестиции и образователни възможности, докато редица други райони продължават да губят жители. Разликата между средногодишните темпове на промяна на населението в София (столица) и съседния регион София достига 5 процентни пункта – най-големият подобен контраст, отчетен в България.
Демографската картина на страната е част от по-широка европейска тенденция, при която населението се концентрира в големите градове и икономически развитите центрове. Според Евростат тези процеси често са свързани с неравномерното икономическо развитие, вътрешната миграция и различията в достъпа до образование и заетост.
В национален мащаб България регистрира най-голямото средногодишно намаление на населението сред държавите от ЕС за периода 2014–2024 г. В девет страни от съюза е отчетен спад, но никъде той не достига българските стойности.
Разликите стават още по-видими при разглеждането на отделните териториални единици. От общо 1165 региона от ниво NUTS 3, за които има налични данни, 512 са загубили население през разглеждания период. Сред тях българският регион София е посочен с най-голям средногодишен спад – 4,1%. Този показател се отнася до региона, който обгражда столицата, а не до административната единица София (столица).
Между 1 януари 2014 и 1 януари 2025 г. населението на област София, заобикаляща столицата, е намаляло с 37,2%. Това е най-големият спад сред регионите в ЕС, при които намалението надхвърля 20%. Сериозно обезлюдяване се наблюдава и в други части на България. Видин е загубил 24,4% от населението си, а в Смолян намалението достига 21,1%.
Тези данни показват, че демографските процеси не следват непременно административните граници. Докато София привлича жители от други населени места, териториите около нея се сблъскват със значителен отлив на население. Подобна концентрация се наблюдава и в други европейски столици, сред които Дъблин, Виена, Копенхаген, Хелзинки, Варшава, Букурещ и Рига.
България, Румъния, Франция и Полша се открояват с особено големи различия между регионите по отношение на темповете на промяна на населението. В Румъния област Илфов, която обгражда Букурещ, има средногодишен темп на нарастване с 5 процентни пункта над този в Караш-Северин. Във Франция разликата между най-бързо и най-бавно растящия регион е 4,3 процентни пункта, а в Полша достига 3,1 пункта.
В същото време значителен ръст на населението е концентриран в сравнително малко европейски територии. Само седем региона в ЕС са увеличили населението си с повече от 20% между 2014 и 2024 г. Най-голямо увеличение е отчетено във френския регион Майот – 47,2%, следван от Илфов в Румъния с 44,6%. Сред големите градски центрове с отчетлив прираст са Дъблин, Мадрид, Барселона и Стокхолм.
Наред с миграцията и териториалната концентрация на населението, Европа е изправена и пред задълбочаващо се демографско застаряване. Делът на зависимото население – хората под 20 и над 65 години спрямо населението в трудоспособна възраст – се е увеличил от 63,4% през 2005 г. до 71,6% през 2025 г. Междувременно хората на възраст от 20 до 64 години съставляват 58,3% от населението на ЕС.
Тенденцията е особено осезаема в селските райони и периферните територии, където младите хора често се насочват към големите градове или заминават в чужбина заради по-добри възможности за образование и работа. Това допълнително ограничава потенциала за икономическо развитие на обезлюдяващите се райони.
България е силно засегната и от отрицателния естествен прираст. За периода 2014–2024 г. всички български региони са регистрирали повече починали, отколкото родени. В общоевропейски мащаб отрицателна естествена промяна е отчетена в 963 от общо 1165 региона, или 82,7% от тези с налични данни.
Статистиката очертава не само продължаващо намаляване на населението, но и все по-неравномерното му разпределение. В България това се изразява едновременно в демографски спад на национално равнище и в концентрация на хората и икономическата активност в столицата. Така демографската криза засяга различните части на страната по различен начин и постепенно променя териториалния баланс на населението.
Вашият коментар