Дискусията за украинците в Полша все по-често излиза извън рамките на въпросите, свързани с обществената сигурност. Един от основните аргументи на противниците на по-нататъшната миграция е твърдението, че украинците уж отнемат работни места, ползват социални помощи и допринасят за повишаването на цените на жилищата за поляците.
Икономическата роля на украинците обаче е значително по-сложна. Над 950 хиляди украински граждани, които се намират в Полша под временна закрила, не са само получатели на помощи. Те са работници, предприемачи, наематели, потребители, данъкоплатци и лица, които плащат социални осигуровки.
Полша има нужда от работна ръка
Полската икономика, както и много други европейски икономики, се сблъсква със застаряване на населението и намаляване на вътрешното предлагане на работна сила.
В тази ситуация украинците се превърнаха във важен източник на работна ръка за полския бизнес. Те работят в промишлеността, строителството, логистиката, търговията и сферата на услугите — именно в сектори, в които предприятията често изпитват недостиг на кадри.
Това означава, че украинската миграция не е само хуманитарен въпрос. Тя има и конкретно икономическо измерение.
Човек, който работи в полско предприятие, не просто получава заплата. Той плаща данъци и социални осигуровки, купува храна, използва транспорт, наема жилище и плаща за услуги. Част от доходите му се връщат в икономиката под формата на потребление.
Почти 94 млрд. злоти икономически принос
Според оценка на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) през 2025 г. икономическият принос на украинските бежанци е бил около 2,4% от БВП на Полша — близо 94 млрд. злоти, или приблизително 25 млрд. долара.
Тази цифра е важна не само сама по себе си. Тя показва защо е неточно украинците да бъдат представяни единствено като получатели на полска държавна помощ.
Да, полската държава отделя средства за подкрепа на хората, избягали от войната. Но едновременно с това значителна част от украинците работят и създават икономическа добавена стойност.
Затова по-коректният въпрос не е „Колко харчи Полша за украинците?“, а какъв е балансът между публичните разходи и икономическия и фискалния принос на украинската общност.
Украинците са и предприемачи
Икономическият ефект от миграцията не се ограничава до наемния труд.
Украинците откриват компании в Полша, създават работни места, плащат данъци и социални осигуровки. Техният бизнес купува полски стоки и услуги и обслужва както украински, така и полски клиенти.
В някои случаи украинските предприемачи самите се превръщат в работодатели на поляци.
Това е важна разлика между два начина, по които може да бъде разглеждана миграцията. При първия мигрантът е пасивен получател на държавна помощ. При втория той е икономически субект, който работи, инвестира, потребява и създава допълнително търсене.
Реалността на полската икономика е значително по-близо до втория модел.
Наистина ли украинците правят жилищата недостъпни за поляците?
Друг важен аспект на критиките е жилищният пазар.
Изданието Myśl Polska например свързва високото търсене на жилища с присъствието на украинци и твърди, че това прави имотите по-малко достъпни за полските граждани.
Украинското търсене действително може да влияе върху пазара. Това важи особено за големите градове и за пазара на наеми, където след 2022 г. броят на потенциалните наематели рязко се увеличи.
Но превръщането на този фактор в основно обяснение за жилищната криза в Полша е значително опростяване на проблема.
Цените на недвижимите имоти се влияят едновременно от лихвените проценти и достъпността на ипотечното кредитиране, разходите за строителство, броя на новопостроените жилища, политиките за земеползване, инвестиционното търсене и общата икономическа ситуация.
С други думи, дори при отсъствието на украинци Полша не би получила автоматично по-евтини жилища.
Наемателят не е непременно „враг“ на собственика на жилище
Има и друг аспект, който често остава извън политическите дискусии.
Когато украинско семейство наема жилище, парите отиват при полския собственик. Когато семейството купува мебели, печели търговецът. Когато използва ремонтни услуги, местният предприемач получава поръчка. Когато плаща за транспорт, храна или услуги, това създава допълнително търсене в полската икономика.
Тоест дори в жилищния сектор присъствието на украинците има двустранен икономически ефект.
Разбира се, за поляк, който търси жилище в условия на недостатъчно предлагане, конкуренцията от страна на стотици хиляди нови жители може да бъде реален проблем. Но обясняването на този проблем единствено с националността на наемателите не помага да се намери структурно решение.
Ако предлагането на жилища е недостатъчно, дългосрочният отговор е увеличаване на строителството, развитие на сектора за отдаване под наем и подобряване на достъпа до финансиране, а не търсене на една група от населението, която да бъде обвинена за високите цени.
Защо икономическият дебат стана политически
След първите години на пълномащабната война отношението на полското общество към украинците стана по-сложно. Първоначалната вълна на солидарност постепенно беше последвана от дебати за социалните помощи, пазара на труда, жилищата и публичните разходи.
За десните политически сили тези въпроси се превърнаха във важен инструмент за мобилизиране на избиратели. Към тях се добавят и исторически спорове, по-специално тези около Волинската трагедия, които периодично се връщат в центъра на политическия дневен ред.
В подобна среда икономическите проблеми лесно получават национално обяснение: жилищата са по-скъпи заради украинците, конкуренцията за работни места е заради украинците, натискът върху социалната система е заради украинците.
Но обществените проблеми рядко имат толкова проста причина.
Полският опит е важен за цяла Европа
Полша на практика се превърна в един от най-големите европейски примери за интеграция на голяма украинска мигрантска общност. Милиони хора преминаха границата след руското нахлуване, а стотици хиляди останаха в страната за по-дълъг период.
Този опит показва, че миграцията действително създава разходи и предизвикателства. Училищата, здравеопазването, жилищният сектор, транспортът и местните бюджети трябва да се адаптират към увеличеното население. Това са реални въпроси, които не бива да бъдат отричани.
Но едновременно с това миграцията създава и икономически възможности. Украинците заемат свободни работни места, плащат данъци, подкрепят потреблението и създават бизнеси.
Затова е по-коректно да се говори не за „украинците като бреме“, а за разходите и ползите от интеграцията на голяма мигрантска общност.
За европейските държави това е принципно важна разлика. Миграционната политика може да бъде предмет на остра демократична дискусия — за мащаба на приема, правилата за пребиваване, социалните гаранции и интеграцията. Но този дебат става много по-малко продуктивен, когато сложни икономически проблеми се обясняват единствено с присъствието на една национална група.
Днес украинците в Полша вече не са само хора, на които страната е предоставила убежище от войната. Те са част от полското общество и икономика, а присъствието им трябва да се оценява в неговата цялост — чрез разходите, приноса, предизвикателствата и дългосрочните ползи.
Вашият коментар