Във войната на Русия срещу Украйна информационният фронт отдавна излезе извън пределите на Украйна. Едно и също послание може да се появи в руското информационно пространство, да бъде публикувано от българска медия, преведено на полски или словашки, а след това да се върне в европейските социални мрежи като уж „независимо мнение“.
Историята около украинската операция „Вивалди“ на Лиманското направление показва как работи този механизъм.
На 1 октомври българският портал Pogled.info публикува материал, в който се твърди, че украинските съобщения за успеха на операцията не отговарят на реалната ситуация. Авторите определят заявените резултати като медиен конструкт, поставят под съмнение видеозаписите с пленени руски военнослужещи и допускат възможното използване на генеративен изкуствен интелект.
На пръв поглед това може да изглежда като обикновена журналистическа критика. Но проверката на аргументите показва друга картина.
Стъпка първа: изваждане на един епизод от общия контекст
Pogled.info се концентрира върху видеозаписа и броя на хората, които могат да бъдат видени в конкретния материал.
Но успехът на една военна операция не се определя от броя хора на един видеозапис.
От значение са промените по фронтовата линия, контролът над населените места, логистиката, способността на противника да продължи настъплението и промяната в неговите оперативни планове.
Именно по такива критерии операцията беше оценена от Institute for the Study of War (ISW).
На 15 септември американският аналитичен център съобщи, че украинската контраофанзива северозападно от Лиман е имала оперативно значим ефект и е нарушила руските планове за широко обхващане на украинския укрепен пояс в Донбас.
Два дни по-късно ISW отново характеризира „Вивалди“ като операция, която показва възстановяване от страна на Украйна на определени елементи на маневрените действия на бойното поле.
Това не означава, че всяко украинско твърдение автоматично е вярно. Означава нещо друго: методологически неправилно е една военна операция да бъде оценявана само по един видеозапис.
Стъпка втора: игнориране на натрупването на доказателства
Информацията за „Вивалди“ не се появи в един ден под формата на готов победен сюжет.
Украинските военни постепенно съобщаваха за резултатите от различните фази на операцията. От своя страна ISW регистрираше промените на фронта.
В последващите доклади се говореше за освобождаването на Шандриголове, Дробишево, Ново, Ридкодуб и Катеринивка. Съобщаваше се също за възстановяване на украинския контрол над Карпивка и Новомихайловка.
В края на септември украинската страна съобщи за общ резултат от 176 квадратни километра. Тази цифра беше цитирана и от Reuters след посещението на Володимир Зеленски в команден пункт близо до Лиман.
Следователно имаме последователност от събития:
контраатаки → първо официално съобщение → последващи фази → освобождаване на конкретни населени места → независими картографски оценки → обобщени данни за площта.
Да се определи целият този процес като „медийна постановка“ означава просто да бъде отхвърлена голяма част от наличната информация.
Стъпка трета: превръщане на „възможно“ в „доказано“
Най-характерната част от материала на Pogled.info е твърдението за възможно използване на генеративен изкуствен интелект.
Сам по себе си подобен аргумент звучи съвременно. Европейската публика е запозната с deepfake технологиите, синтетичните изображения и генеративните модели. Затова фразата „това може да е създадено с изкуствен интелект“ лесно поражда съмнение.
Но между „възможно“ и „доказано“ съществува принципна разлика.
Ако даден материал бъде обявен за фалшив, е необходимо да бъдат посочени конкретни технически признаци на фалшификацията, да бъде обяснен методът на анализа и видеото да бъде сравнено с други независими данни.
В публикацията на Pogled.info не са представени доказателства на такова ниво. Вместо това предположението за цифрови аномалии се използва като аргумент за по-широкия извод, че операцията уж е била постановка.
Това е класически информационен капан: много по-лесно е да се създаде съмнение, отколкото да се докаже фалшификация.
Стъпка четвърта: премълчаване на неудобните руски източници
Друг момент е особено важен за европейските читатели.
Информация за украинските контраатаки край Лиман се появи още преди официалното обявяване на операцията „Вивалди“. ISW регистрира съобщения на руски военни блогъри за влошаване на положението на руските войски и оттегляне от предни позиции.
Руските блогъри също така критикуваха собственото си военно командване за „красиви доклади“ — тоест за систематично представяне на оптимистична картина на фронта, която не съответства на реалността.
Това подкопава една от ключовите предпоставки на наратива на Pogled.info.
Ако информацията за украинското настъпление идва не само от Украйна, но и от руски източници, е трудно убедително да се твърди, че цялата история е била създадена от украинската медийна машина.
Защо тази история е важна за Европа
За европейския читател въпросът за Лиман не се свежда само до това кой контролира няколко десетки квадратни километра територия.
Това е пример за начина, по който информационните операции могат да пресичат граници.
Руската пропаганда невинаги достига до европейската публика директно чрез руската държавна телевизия. Тя може да се появи чрез местни медии, преводи, анонимни Telegram канали, видеоблогъри или сайтове, които се представят като „алтернативни“.
При това опаковката се променя, но основното послание невинаги се променя:
- украинските успехи са преувеличени;
- западните медии уж крият истината;
- видеодоказателствата са ненадеждни;
- Украйна уж използва изкуствен интелект, за да създава „победи“;
- независимите анализатори уж повтарят украинската пропаганда;
- реалните промени на фронта уж не могат да бъдат проверени.
Тази схема има едно важно предимство за пропагандата: тя не изисква от читателя да повярва на Русия.
Достатъчно е той да престане да вярва на всички.
Как да четем подобни материали
Има прост начин да се противопоставим на подобни манипулации.
Първо, трябва да се проверява не един кадър, а цялата хронология на събитието.
Второ, трябва да се сравняват източници, които не зависят един от друг.
Трето, трябва да се отделя изявлението на страна в конфликта от независимата оценка.
Четвърто, когато авторите твърдят, че нещо е фалшифицирано, трябва да се изискват конкретни доказателства.
И накрая, не бива липсата на абсолютна сигурност да се бърка с доказателство за обратното.
В случая с операцията „Вивалди“ има основания отделни украински твърдения да бъдат анализирани критично — както и всяка информация от фронта. Но наличните данни не подкрепят опростения извод, че цялата операция е била „виртуална“.
Напротив, независимите оценки на ISW, съобщенията на Reuters, промените в картата на фронта и дори публикациите на руски военни блогъри показват, че украинските контраатаки край Лиман са имали реално военно измерение.
Вашият коментар